Определение № 50202 от 13.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1022/2022 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявени са искове от Бисер И. Попраданов по чл. 47, ал. 2 и ал. 1 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 197 от 16. 05. 2013 г. по арб. д. № 197/2013 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова. С арбитражното решение Бисер И. Попраданов е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] сумата от 9852, 55 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по арбитражното производство в размер на 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 644, 10 лв. Ищецът твърди, че е узнал за постановеното арбитражно решение на 16. 03. 2022 г., когато се е снабдил с препис от книжата по гр. д. № 7590/2013 г. на СГС, по което бил издаден изпълнителен лист въз основа на решението. Сочи, че по негова молба по образуваното по изпълнителния лист изп. д. № 2765/2014 г. на ЧСИ Н. М. на 14. 04. 2022 г. му била предоставена покана за доброволно изпълнение от 21. 12. 2017 г., за която твърди, че не му е връчвана. В исковата молба излага, че съобразно приложената към поканата за доброволно изпълнение обратна разписка поканата била получена от работодателя му ОУ „Св. Св. К. и М.“, [населено място], като последният в служебна бележка изх. № 119 от 4. 04. 2022 г. удостоверил, че на ищеца е предоставен препис от призовка за принудително изпълнение с изх. № 249451 от 6. 12. 2017 г. по изп. д. № 2765/2014 г. на ЧСИ Н. М.. Поддържа, че не е бил уведомен за арбитражното производство и не е получил препис от арбитражното решение, като прави позоваване на основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Излага доводи за нищожност на арбитражното решение, тъй като е постановено по неарбитрируем съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК спор, а именно по спор, по който една от страните /ищецът/ е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Претендира присъждане на разноски. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД прави възражение, че исковете са предявени срещу ненадлежна страна, тъй като вземането му, предмет на арбитражното дело, е прехвърлено с договор за цесия от 8. 08. 2018 г. на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Поддържа, че исковата молба е недопустима с оглед подаването й след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ЗМТА. Твърди, че арбитражното решение е редовно връчено на ищеца, като се позовава на чл. 32, ал. 1 ЗМТА и на обстоятелствата, че решението е било изпратено за връчване на ищеца на посочения в договора за потребителски кредит адрес за кореспонденция и на товарителницата е отбелязано, че не е получено поради отсъствието му. Наред с горното излага, че въз основа на арбитражното решение е образувано изпълнително дело, по което на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение на 4. 01. 2018 г. По делото били извършени изпълнителни действия и удържани суми за удовлетворяване на вземането на дружеството. Ответникът оспорва и основателността на предявените искове по подробни съображения в отговора на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Видно от намиращите се в приложеното гр. д. № 7590/2013 г. на Софийски градски съд, по което е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по арбитражно дело № 197/2013 г. на арбитър Бисерка Газдова, известие и удостоверение изх. № 33414/20. 08. 2013 г. на „Еконт експрес“ ООД до ищеца Бисер И. Попраданов е изпратено арбитражното решение на посочения в договора за револвиращ заем на страните адрес за кореспонденция на длъжника: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 19, като на 6. 06. 2013 г. и 7. 06. 2013 г. са направени опити за доставка и пратката е върната поради „отсъствие на получателя“. От заявление от 10. 11. 2021 г. и пълномощно от 4. 11. 2021 г., приложени по гр. д. № 7590/2013 г. на СГС, се установява, че на 10. 11. 2021 г. адвокат Д. Т., която е била упълномощена да представлява ищеца Б. П. по изп. д. № 2765/2014 г. на ЧСИ Н. М. и пред съдилищата и е процесуален представител на ищеца в настоящото производство, е поискала да й бъде предоставено делото за справка. С молба вх. № 266227 от 3. 02. 2022 г. ищецът е заявил искане за снабдяване с копие от посоченото дело на СГС и на 16. 03. 2022 г. се е снабдил със заверен препис от документите по делото. От покана за доброволно изпълнение с изх. № 258173/21. 12. 2017 г., изпратена до ищеца на адрес [населено място], [община], Основно училище „Св.Св. К. и М.“ /негов работодател/ и от известие за доставяне, в което е посочено, че пратката съдържа покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 2765/2014 г., се установява, че поканата е връчена лично на Б. П. на 4. 01. 2018 г. Връчването е удостоверено с подписа на получателя, като са посочени имената му Б. П.. В поканата е отразено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29. 11. 2013 г. по гр. д. № 7590/2013 г. на СГС, съгласно който Попраданов е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 9852, 55 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16. 05. 2013 г. до окончателното изплащане на задължението и 774, 10 лв. разноски. Видно от поканата към нея е приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, а именно изпълнителният лист. От представените от ищеца служебна бележка от 4. 04. 2022 г., издадена от директора на ОУ „Св.Св. К. и М.“, и призовка за принудително изпълнение № 249451/6. 12. 2017 г. по изп. д. № 2765/2014 г. на ЧСИ Н. М. се установява, че призовката касае пристъпването към принудително изпълнение по делото с взискател „Профи Кредит България“ ЕООД и опис на движимото имущество на длъжника, който ще се извърши на 26. 01. 2018 г., като същата му е предоставена от работодателя-посоченото училище. По допустимостта на исковете: Настоящият състав, като съобрази така установените факти и обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което исковете са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА допустимостта на иска по чл. 47 ЗМТА е обусловена от предявяването му в тримесечен срок, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая по делото липсват доказателства изпратеното от арбитражния съд на ответника по арбитражното дело Б. П. решение по арб. д. № 197/2013 г. на арбитър Бисерка Газдова да му е било връчено редовно. Неоснователно е възражението за недопустимост на исковете поради изтичане на тримесечния преклузивен срок съобразно чл. 32, ал. 1 ЗМТА, предвид удостоверяване на опита за връчване. За да бъде приложена фикцията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, е необходимо местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя /настоящ ищец/ да не могат да бъдат намерени след старателно издирване. В настоящия случай арбитражното решение е изпратено само на адреса, посочен в договора за револвиращ заем, върнато е с отбелязване, че адресатът отсъства от адреса и не са налице данни за издирване на постоянния, респективно настоящия адрес на Б. П., поради което фикцията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА не може да бъде приложена. За преценка допустимостта на исковете с оглед спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва обаче да се съобрази приетата като доказателство по делото покана за доброволно изпълнение. Съгласно практиката на ВКС – определение № 17 от 20. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 3579/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 613 от 24. 09. 2013 г. по ч. т. д. № 3099/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 31 от 22. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 1982/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 153 от 04. 02. 2016 г. по т. д. № 930/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 175 от 10. 07. 2018 г. по т. д. № 1308/2017 г. на ВКС, I т. о., определение № 231 от 23. 04. 2018 г. по ч. т. д. № 613/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 132 от 23. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 464/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 244 от 26.04.2018 г. по ч. т. д. № 168/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В случая поканата за доброволно изпълнение, съдържаща достатъчно данни за арбитражното решение и възпроизвеждаща диспозитива му, както и приложеното към нея копие на изпълнителния лист са били връчени лично на ищеца по неговата месторабота на 4. 01. 2018 г., което е удостоверено в обсъденото известие за доставяне на пратката, чиято истинност не е оспорена в настоящото производство. Твърдението на ищеца, че се касае до връчване чрез работодателя не съответства на установеното, доколкото се касае до връчване лично на ищеца по неговата месторабота в съответствие с чл. 45 и чл. 49 ГПК. По тези съображения следва да се приеме, че поканата е била връчена редовно на ищеца на 4. 01. 2018 г. Считано от посочената дата е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен срок. Към датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗМТА – 4. 05. 2022 г. този срок е изтекъл, поради което предявените искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение, евентуално – за отмяната му са недопустими. Същевременно, по делото се установява, че на пълномощника на ищеца адвокат Т. е било предоставено гр. д. № 7590/2013 г. на СГС, по което е постановено разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на процесното арбитражно решение, намиращо се по цитираното дело, на 10. 11. 2021 г. или повече от пет месеца преди предявяване на исковете. По изложените съображения производството по исковата молба на Бисер И. Попраданов от 4. 05. 2022 г. за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 197 от 16. 05. 2013 г. по арб. д. № 197/2013 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова следва да бъде прекратено като недопустимо. На ответника по иска, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение