Определение № 271 от 22.01.2024 г. на ВКС по д. № 2604/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Н. Н. и С. Н. - ответници по оттеглената касационна жалба на КОНПИ срещу въззивното решение на Варненски АС по гр.д. №586/22 г., за допълване на определението на ВКС за прекратяване на касационното производство от 1.11.23 г. с присъждане на разноски за адв. възнаграждение, както следва: 41 780 лв. на Н. Н. и 22 840 лв. на С. Н.. Ответникът по молбата КОНПИ я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. ВКС намира молбата за допустима: разноските са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и в определението за прекратяване на производството, с което в случая приключва делото пред ВКС – чл.81 ГПК, съдът е пропуснал да се произнесе за тях. По основателността на молбата, след представяне от молителите на заверени доказателства за извършените разноски в изпълнение на дадените им указания, ВКС намира следното: От представените извлечение от сметката на адв. Черногорски в „Юробанк България“ АД и платежни нареждания – 3 бр. се установява, че молителят Н. Н. е заплатил адв. възнаграждение в размер на 41 780 лв., а молителката С. Н. – в размер на 22 840 лв. Възраженията на ответника по молбата КОНПИ за неоснователността й, поради възникнало в хода на производството ново обстоятелство – приетото ТР №4/23 г. на ОСГК, не могат да се уважат. Разноски се дължат и при прекратяване на производството, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Тълкувателно решение №4/23 г. ОСГК не е ново обстоятелство, наложило оттегляне на касационната жалба по независещи от ищеца - касатор КОНПИ причини. ТР е постановено по тълкуване на закона/ЗПКОНПИ/, и има действие от приемането на съответните законови разпоредби. Това обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване – ТР №3/28.03.23 г. ОСГТК. Неоснователни са и възраженията на КОНПИ, основани на разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ. Независимо от представените от ответниците с отговора на исковата молба доказателства, КОНПИ е продължила производството пред първата, въззивната и касационната инстанция, макар част от претенциите – за отнемане на парични средства, които не са налични в края на проверявания период, да са изначално неоснователни. Затова чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ е неприложим в случая. Поради изложеното ВКС намира, че следва да уважи молбата за присъждане на разноски в пълния им предявен размер. Възражение за прекомерност на разноските ответникът по молбата не е направил/ арг. от чл.78, ал.5 ГПК/. Затова по реда на чл.248 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.