Определение № 169 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 980/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Й. Г. и Й. Т. Г. против определение № 372 от 21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 3608 по описа за 2019 г. на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на Т. Й. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, предложение първо от ГПК на влязло в сила решение № 484 от 22.12.2017 г. по гр. д. № 815 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Хасково. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество. Ответниците по частната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД, В. Д. В., О. Й. М., Б. А. С. и „Агрофин“ ЕООД не вземат становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Т. Й. Г. е поискал отмяна на влязло в сила решение на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление от 8.11.2017 г. на частния съдебен изпълнител С. П. за възлагане на нива с площ от 35 000 декара, представляваща имот № 057040, находяща се в местността „Новите места“ в землището на [населено място], [община], предмет на публична продан.Това решение поражда правни последици, които не покриват съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно и правораздавателно по характера си, но има за предмет не спорно материално право, а валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Затова решението, с което това производство приключва, не се ползва със силата на присъдено нещо дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението. Тази цел определя и приложното поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на присъдено нещо по правния спор. Особеностите на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. В този смисъл и с подробни мотиви е даденото в т.3 на Тълкувателно решение №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело №7/2014 г. на ОСГТК разрешение, което се споделя от настоящия състав. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Хасковския окръжен съд е недопустима и обжалваното определение, с което тя е била оставена без разглеждане, е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение