Определение № 60226 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. Л. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 128 от 05.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 886/ 2021 г., с което е оставена без разглеждане касационната частна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 165 от 19.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3624/ 2020 г. С въззивното определение, след като е отменено определение на Софийски градски съд от 14.07.2020 г. по гр.д.№ 16221/ 2018 г., е оставена без уважение молбата на Д. И. Л. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение по гр.д.№ С-32/ 2018 г. на Софийски градски съд в частта, в която е наложен запор по банкова сметка на Д. И. Л. в „Банка ДСК“ ЕАД. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно другият състав счел въззивното определение за неподлежащо на касационно обжалване. Според него, когато въззивният съд отмени акт на първата инстанция, с който допуснато обезпечение е отменено, той всъщност допуска обезпечението. Хипотезата счита за аналогична на уредената в чл.396 ал.2 ГПК, а в този случай актът на въззивния съд не е окончателен. Поради това счита подадената от него частна касационна жалба за допустима, а определението на другия състав на ВКС, в което се приема обратното, моли да бъде отменено. Излага и съображения по основателността на молбата за отмяна на обезпечението, които в настоящето производство е недопустимо да бъдат обсъждани /разглежда се единствено процесуалното решение на другия състав относно допустимостта на касационната жалба, а не молбата за отмяна на обезпечението по същество/. Ответната страна Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ оспорва частната жалба. Счита, че въззивното определение не подлежи на следващ инстанционен контрол, тъй като е постановено в обезпечително производство. Излага и доводи за неоснователност на молбата за отмяна на обезпечение, които в настоящето производство не могат да бъдат обсъждани /разглежда се единствено процесуалното решение на другия състав относно допустимостта на касационната жалба, а не молбата за отмяна на обезпечението по същество/. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ за отнемане от Д. Л. и други на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ /отм./. Искането е обезпечено, включително чрез налагане на запор по банкова сметка на Д. И. Л. в „Банка ДСК“ ЕАД, с определение по гр.д.№ С-32/ 2018 г. на Софийски градски съд. Определението е влязло в сила. В хода на производството по гр.д.№ 16221/ 2018 г. на Софийски градски съд Д. И. Л. е поискал отмяна на обезпечението в частта, налагаща запор по сметката му. С определение от 14.07.2020 г. първоинстанционният съд уважил молбата. По частна жалба на КПКОНПИ срещу това определение пред Софийски апелативен съд било образувано ч.гр.д.№ 3624/ 2020 г. С определение № 165 от 19.01.2021 г., постановено по това дело, въззивният съд отменил определението на Софийски градски съд от 14.07.2020 г. и оставил без уважение молбата на Д. И. Л. за отмяна на обезпечението. По частна жалба на Д. И. Л. срещу въззивното определение е образувано пред състав на ІІІ-то гражданско отделение на ВКС ч.гр.д.№ 886/ 2021 г. По него е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане по същество. Прието е, че въззивното определение е постановено в обезпечително производство и не подлежи на следващ инстанционен контрол, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г., ОСГТК, ВКС. Изводите в обжалвания акт са законосъобразни. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е допуснал обезпечение на иска. Определението на този съд е постановено не в производство по допускане на обезпечение, а в производство по молба за отмяна на обезпечение /чл.402 ГПК/. Първоинстанционното определение, постановено в такова производство, подлежи на обжалване с частна жалба, но произнасянето по тази жалба на въззивния съд е окончателно, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г., ОСГТК, ВКС. Задължителното тълкуване е в смисъл, че определенията на въззивния съд, постановени в обезпечително производство, не подлежат на следващ инстанционен контрол. С последващи изменения в ГПК законодателят уреди изключение от тази хипотеза, но те касаят само определението, с което въззивният съд отменя отказ на първата инстанция и сам допуска обезпечението. Процесуалните норми, уреждащи изключения от общо правило, не могат да бъдат тълкувани разширително и прилагани по аналогия. Аргумент в тази насока е и правилото на чл.23 ал.2 на отменения ЗОПДИППД, което изрично предвиждаше, че определенията, постановени за обезпечаване на исканията за отнемане на имущество по този закон, подлежат на въззивно и касационно обжалване. В ЗОПДНПИ /отм./ и в действащия ЗПКОНПИ, който е приложим в случая съгласно пар.5 ал.2 ПЗР, тази разпоредба не е възпроизведена. В чл.117 ал.4 изр.1 ЗПКОНПИ е предвидено, че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, а в чл.135 – че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Затова следва да се приеме, че няма изключение от общото правило, според което не е допустимо касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство въззивни определения, изключая хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд