Решение № 13636 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 473/2014 г.

Решение № 13636 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 473/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2671 от 27.11.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1703 по описа за 2013 г., с което по жалба на Анелия Росенова Николова от гр. Хасково, е отменен Ревизионен акт № 261204651/25.02.2013 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, в частта потвърдена с Решение № 497/20.05.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски както следва: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. 1 619,34 лв. главница и 137,17 лв. лихви; ДОО за 2011 г. 2 793,47 лв. главница и 526,32 лв. лихви; ДЗПО за 2011 г. 1 091,20 лв. главница и 205,59 лв. лихви и ЗО за 2011 г. 1 745,92 лв. главница и 179,75 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилни изводи за липса на основания по чл. 122 и сл. за извършване на ревизията по особения ред; необосновани изводи на съда, че ревизираното лице е могло за оправдае възможността си да даде паричен заем, предвид предоставянето в нейна полза на парични средства от нейния баща и останали й в наследство парични средства от отпуснат на покойния й съпруг банков кредит. Твърди се, че констатациите на РА са останали неопровергани от жалбоподателката. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Анелия Росенова Николова от гр. Хасково, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следното: Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпросът за произхода на паричните средства, с които ревизираното физическо лице е дало в началото на процесната 2011 г. сумата 15 000 лв. назаем на дружеството "АРКОС - 2010" ЕООД. Органите по приходите са приели, че това са доходи на лицето с неустановен произход, въз основа на размера на които следва да определят данък по чл. 48 ЗДДФЛ и осигурителни вноски. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд обосновано е приел за доказани твърденията на жалбоподателката, че тя е имала въпросната сума на разположение, защото част от нея е получила в наследство след смъртта на съпруга й, който получил пари по договор за банков кредит, а останалата и по-голяма част била й дадена в дарение от нейния баща. Още в ревизионното производство жалбоподателката е представила доказателства за това, че нейният покоен съпруг и баща й са разполагали с парични суми в установените размери - първият като кредитополучател, а вторият като титуляр на обезщетение по Кодекса на труда. Тези доказателства не са оспорени от органите по приходите. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при дарение на парична сума между баща и дъщеря не се очаква това да бъде оформяно с документи предвид неформалния характер на отношенията. В същото време, както за получената сума по дарение, така и за тази по наследство, органите по приходите не са направили никакви проверки, за да установят положителните факти на евентуално разпореждане с въпросните суми по друг начин, различен от този, посочен от ревизираното лице. При тези факти, съдът в съгласие с материалния закон и обосновано е приел, че не е установено жалбоподателката да е получила доходи с неустановен произход, подлежащи на облагане с данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение