Определение № 222 от 12.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2149/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 5049936 от 08.04.2020 г. на Б. В. Д. чрез адв. В. З. - САК, за отмяна на влязло в сила р ешение № 215550 от 12.09.2019 г. по гр. д. № 55933/2018г. на РС - София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителя Б. В. Д., поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участват в производството пред първоинстанционния съд и да защити правата си. Ответната страна В. С. П. чрез адв. Я. М. - САК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С атакуваното решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. Б. на майката., като е определил детето да живее при майката и е определил режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа, без преспиване на детето при бащата, всяка четна Нова година от 10.00 часа на 01.01. до 18.00 часа без преспиване, а всяка нечетна година на 02.01. от 10.00 часа до 18.00 часа на 03.01., до навършване на 4 годишна възраст от детето. След навършване на 4 годишна възраст от детето, бащата ще има лични отношения с детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване както и двадесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, н а всяка четна Нова година от 10.00 часа на 31.12. до 18.00 часа на 02.01. ,в сяка нечетна година за Коледните празници от 18.00 часа на 23.12. до 18.00 часа на 25.12.,като е осаден бащата да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 300.00 /триста/ лева месечно, считано от 21.08.2018г. до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й плащане. В молбата си за отмяна молителят твърди, че e бил лишен от възможността да участва в делото поради нарушения на процесуалните правила касаещи надлежното връчване на съобщенията и призовките по делото и на молителителя не са връчени надлежно книжата по делото. Твърди се, че не са правени опити да му бъдат връчени съдебните книжа и на посочения адрес за призоваване съобразно чл. 38 ГПК не е залепено уведомление чл. 47 ГПК, в резултат на което молителя е лишен от възможността да узнае за образуваното срещу него дело респективно да упражни своите процесуални права по него. С посоченото решение съставът на Районен съд – София произнесъл по подадена искова молба от В. П. срещу Б. Д. за постановяване на акт на спорна съдебна администрация с правно основание чл. 127 от СК. Настоящият състав на IV – г.о. приема, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане по следното съображения: Решението, чиято отмяна е поискана представлява съдебен акт, постановен в производство по спорна съдебна администрация и същия не подлежи на отмяна по реда Глава двадесет и четвърта "Отмяна на влезли в сила решения" на ГПК, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 4 от Решение № 7/31.07.2017 г. по Тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която точка е прието, че влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС съдебните решения, постановени в производство по спорна съдебна администрацията са актове, постановявани при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Въпросните решения са обжалваеми и за да влязат в сила трябва да са налице предвидените в закона предпоставки. Необжалваемостта, като правен ефект, настъпва от различни моменти, очертани с разпоредбата на чл. 296 ГПК. С изключение на хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК /решения, които не подлежат на обжалване/, във всички останали случаи / чл. 296, т. 2 и т. 3 ГПК / необжалваемостта е следствие от определени юридически факти - изтичане на законен срок и процесуално бездействие на заинтересованата страна, легитимирана да обжалва решението, оттегляне или отказ от жалбата, неуважаване на подадената въззивна жалба и т. н. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо. Посоченият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление - право потвърждаващо или право отричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо. Поради изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Предвид изложените съображения, съдът: