Решение № 14118 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2017 г.
ВАСIII отделение22.10.2019 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 352/16.10.2017 г. по адм. дело № 396/2017 г. на Административен съд- Враца, в частта с която е ОТХВЪРЛЕН протеста на Окръжна Прокуратура– Враца против чл. 36 от Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, приета от Общински съвет – Мездра. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14118 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура - Враца срещу Решение № 352/16.10.2017 г. по адм. дело № 396/2017 г. на Административен съд - Враца (АС Враца), в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН протеста на Окръжна Прокуратура – Враца против чл. 36 от Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, приета от Общински съвет – Мездра (ОбС Мездра). В протеста се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени съдебното решение в оспорената част и да се обяви нищожността на чл. 36 от Наредбата или да се отмени същата като незаконосъобразна. Ответникът Общински съвет – Мездра не изразява становище по касационния протест. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационния протест на Окръжна Прокуратура– Враца. Излага аргументи, които мотивират искането- решението на съда, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. АС Враца е сезиран с протест на прокурор в Окръжна прокуратура- Враца срещу част от разпоредбите на Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, приета от Общински съвет – Мездра. В протеста на ОП Враца са релевирани доводи, че оспорените текстове на Наредбата за управление на пътищата общинска собственост са приети в противоречие с материално- правните норми на нормативни актове от по-висока степен – Закона за пътищата (ЗП) и Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) – основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. С обжалваното съдебно решение са ОТМЕНЕНИ чл. 19, ал. 1; чл. 21, ал. 4; чл. 22; чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 27; чл. 28, ал. 1 и ал. 3; чл. 29, ал. 2; чл. 31; чл. 32; чл. 33; чл. 34; чл. 35; чл. 66; чл. 67 и чл. 68 от Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, приета от Общински съвет – Мездра. В тази част съдебното решение не е обжалвано и съответно не е предмет на настоящото производство. Протестът на Окръжна Прокуратура– Враца е ОТХВЪРЛЕН в частта против чл. 36 от Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, приета от Общински съвет– Мездра. В тази част съдебният акт е обжалван и съответно е предмет на настоящото съдебно производство. Адм. съд е намерил, че протестът е основателен и следва да бъде уважен като се отменят като противоречащи на нормативен акт от по-висок ранг нормите на чл. 19, ал. 1; чл. 21, ал. 4; чл. 22; чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 27; чл. 28, ал. 1 и ал. 3; чл. 29, ал. 2; чл. 31; чл. 32; чл. 33; чл. 34; чл. 35; чл. 66; чл. 67 и чл. 68 от Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, приета от Общински съвет – Мездра, тъй като са в противоречие с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет е приел тези тестове от общинската наредба като е регулирал обществени отношения вече регулирани от нормативен акт от по-висока степен. Счел е, че протестът срещу чл. 36 от Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, приета от Общински съвет – Мездра следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като цитираният текст напълно преповтаря разпоредбата на чл. 24 от НСПП, което не я прави незаконосъобразна. Съдебното решение е ПРАВИЛНО. АС Враца е изяснил всички правнорелевантни факти по спора, като е правилен извода му, че обжалването на чл. 36 от Наредбата е неоснователно - цитираният текст преповтаря разпоредбата на чл. 24 от НСПП, което не я прави незаконосъобразна. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. С касационният протест за пръв път се навеждат доводи за нищожност на разпоредба на чл. 36 от Наредбата за управление на пътищата общинска собственост, на общински съвет Мездра, като искането в тази насока е неоснователно. Оспорената Наредба е приета от компетентен орган, а именно: Общински съвет Мездра, въз основа на законовата делегация на чл. 23 от Закона за пътищата. При приемане на наредбата, са спазени процесуалните правила на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и е изпълнено изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на наредбата. В Решение № 6/9.09.2009 г. по Конституционно дело № 7/2009 г. Конституционният съд сочи, че параметрите на местното самоуправление задължително се основават на законова уредба, която следва да е в съответствие с международните договори и чл. 3 от Европейската харта за местно самоуправление, като същността на местното самоуправление е правото и реалната възможност местните общности да регулират и управляват в рамките на закона. Правилно, в първоинстанционния съдебен акт, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 36 от Наредбата възпроизвежда съдържанието на чл. 24 от Наредбата за специално ползване на пътищата, като оспореният текст, не противоречи на приетите законови разпоредби. Въведен е разрешителен режим в случаите на специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. Разпоредбата на чл. 36 от общинската Наредба, не противоречи на нормативен акт от по висока степен. Не влиза в колизия с термини, употребени в разпоредба на специалната наредба, нито се различава смислово от нея. Не е налице противоречие между предметния обхват на наредбата и произтичащата от разпоредбата на чл. 23 от ЗП компетентност на общинския съвет. Приетият текст от процесната Наредба е повторение на вече установено в друг подзаконов нормативен акт, правило за поведение и възпроизвежда текста му. Това действие не е правопроменящо, няма правни последици, защото повторената разпоредба не регулира първично обществени отношения, урегулирани с НСПП. Това нормотворческо разрешение не води до незаконосъобразност. С него се дава по широка информираност и по- добра достъпност на правилата за поведение. Съгласно чл. 4 от Европейската харта за местно самоуправление, основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от Конституцията или от закона. Органите на местно самоуправление разполагат в рамките на закона с пълна свобода да поемат инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт. Предвид чл. 4, т. 4 от тази харта, правомощията, поверени на органите на местно самоуправление, трябва да са пълни и неограничени. Европейският съд по правата на човека в своите решения счита, че при регламентация на основните права вътрешното законодателство, следва да е достъпно, предвидимо и прецизно. Нормотворчеството изисква специализираност, пълнота, всеобхватност и изчерпателност при уреждане на обществените отношения в определена област - чл. 10, чл. 12 от ЗНА. Това от своя страна осигурява на гражданите, спрямо които се прилага достъпност, прозрачност и яснота на правната регламентация - чл. 9, ал. 1 от ЗНА, чл. 12, ал. 1 от АПК. В случая не е налице противоречие на чл. 36 от наредбата с тези принципи. Предвид изложените съображения, решението на адм. съд в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото не се дължат разноски за страните. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение