Определение № 101 от 31.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 3370/2015 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК Постъпила е молба от Ц. А. Г. за отмяна на влязлото в сила определение от 06.08.2013г. по ч.т.д. №1297/2013г. на Варненски окръжен съд / наречено в молбата решение/, поправено с определение от 09.10.2015г. по същото дело. С него е потвърдено определение №8893/06.06.2013г. по ч.гр.д.№5941/2013г. на Варненски районен съд, 10 състав, с което е отхвърлено искането на Ц. А. Г. за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №20138080401049 по описа на ЧСИ рег. №808 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден по реда на чл.418 от ГПК изпълнителен лист в полза на [фирма]. В молбата са изложени доводи за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства от значение за решаването на делото, а именно образувана процедура срещу България от Европейската комисия поради предвидената в българското право възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на банка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ППВС №2/1977г. на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и спорните въпроси по които не могат да бъдат пререшавани. Определенията, с които съдът се произнася по молбите за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК не попадат в тази категория. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение и учредяването на обезпечение на кредитора пред съд по чл. 180 и 181 от ЗЗД спира изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Следователно при подадено възражение в срок длъжникът по всяко време би могъл да учреди определеното от закона обезпечение на кредитора и да постигне спиране на изпълнението (в този смисъл определение № 163 от 01.03.2010г. по ч. т. д. № 504/2009 г., на ВКС, ТК, II т. о.). Поради това и влезлите в сила определения, с които съдът се произнася по молбите по чл.420 ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, не съставляват пречка за длъжника да постигне спиране на изпълнението по друг ред - чрез учредяване на обезпечение на кредитора. По тази причина същите не подлежат на отмяна по реда на чл.303 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд