Определение № 3566 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1099/20.03.2024 година, подадена от Т. В. Т., против определение № 96/12.02.2024 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК с вх. № 260/22.01.2024 година, с която е поискано изменение на решение № 230/28.12.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година в частта му за разноските. В подадената от Т. В. Т. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е определението да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата му по чл. 248 от ГПК с вх. № 260/22.01.2024 година, с която е поискано изменение на решение № 230/28.12.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година в частта му за разноските да бъде уважена. Ответниците по частната Ц. И. Р. и Р. К. Р. са подали отговор с вх. № 1537/22.04.2024 година, с който са изразили становище, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Останалите ответници по молбата Н. Н. Н., Д. А. Н. и М. И. Н. не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта й основателността й. Т. В. Т. е бил уведомен за обжалваното определение на 05.03.2024 година, а подадената от него частна жалба срещу същото е с вх. № 1099/20.03.2024 година. Предвид на това частната жалба е подадена в определения от въззивният съд едномесечен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, съгласно указанията по т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. При разглеждането на жалбата по същество съдебния състав на ІV г. о. на ГК на ВКС приема следното: При постановяване на определението съставът на Окръжен съд Силистра е приел, че Т. В. Т. е поскал да бъде изменено решение № 230/28.12.2024 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година в частта му за разноските, тъй като съдът бил допуснал фактически грешки относно обстоятелствата, касаещи разноските по делото, неправилно е присъдил за Ц. И. Р. и Р. К. Р. хонорар, оформен като общо платен и за двамата, неправилно съдът считал, че всеки от съпрузите Р. бил наел по един адвокат, неправилно били присъдени разноски на Н. Н. Н., тъй като бил нает по- късно адвокат, при условие, че вече било платено от Т. В. Т. възнаграждение за особен представител. Молителят считал, че тъй като представеното пълномощно за Ц. И. Р. и Р. К. Р. било общо, въззивният съд не бил дал отговор на възражението как от общото адвокатско възнаграждение на Р. са били определени 900.00 лева-принцип при съдийската намеса при коригиране или определяне на разноски за адвокатски хонорар било да се съобрази извършената по количество и качество работа на съответния адвокат за съответния ответник. Освен това, се твърдяло, че възприетия от съда критерии за определяне размера на адвокатското възнаграждение от 1500.00 лева като съответстващ на фактическата и правна сложност бил неправилен, като Т. намирал за необосновано и присъждането на още 400.00 лева разноски за Ц. И. Р. и Р. К. Р. по частната жалба против решение № 260 006/05.09.2023 година на Районен съд Дулово, постановено по гр. дело № 716/2022 година по реда на чл. 248 от ГПК. Съставът на Окръжен съд Силистра считал, че молбата била неоснователна. Посочените в първата част от нея неточности относно броя на ангажираните от Ц. И. Р. и Р. К. Р. адвокати, както и броя на пълномощните и договорите за правна помощ за тях не променяли формирания в диспозитива на решението резултат относно дължимостта и размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Нямало правило, което да изключвало обединяването на всички разноски за едно лице в една обща сума, независимо, че било плащано на няколко пъти и имало няколко пълномощни. Що се отнасяло до твърдението, че неправилно било платено за двама адвокати на Н. Н. Н., тъй като той бил причина първоначално Т. В. Т. да внесе сума за особен представител, не било вярно, че съдът не бил обсъдил възражението на Т. в този смисъл. Позовавайки се на факта, че особеният представител бил назначен при спазване на особен процесуален ред, който към оня момент бил налице, а плащането на възнаграждението за особения представител било част от редовността на исковата молба, фактически съдът бил отговорил на възражението на въззивника, че не дължал плащане за двама адвокати за ответника Н., като го е отхвърлил. Процесуалният представител на Т. В. Т. не бил съгласен с критерия, който съдът бил възприел в отговор на възражението и за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1500.00 лева за ответниците. Тъй като ГПК не детайлизирал критериите за прекомерност, съдът имал свобода на преценка, както и свобода при подбор на критериите за тази преценка. Сумата от 1500.00 лева за адвокатско възнаграждение била напълно съобразена с фактическата и правна сложност на делото и такъв разбор на всяко едно процесуално действие, предприето от адвоката, за да се преценяла свършената от него работа бил неуместен. Достатъчно било да се посочи като допълнителен довод, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение определяла като минимално възнаграждение по делата по СК свързани с произхода на 1200.00 лева, а те били с много по-незначителна и несъизмерима сложност с настоящото производство, независимо от процесуалната роля на лицето, което съответния адвокат защитавал. Предвид тези съображения въззивният съд считал, че решение № 230/28.12.2024 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година не трябва да бъде изменяно в частта му за разноските, поради което искането за това трябвало да бъде отхвърлено. Настоящият съдебен състав, счита че разпоредбата на чл. 248 от ГПК трябва да бъде разглеждана във връзка с чл. 81 от ГПК. От това следва, че съдът може да измени постановения съдебен акт само по отношение на определените и присъдени от самия него разноски. Също така правилото на чл. 248 от ГПК ще намери приложение в случаите, когато въззивната или касационната инстанция измени или отмени обжалвания пред нея съдебен акт и постанови нов, като с оглед крайния резултат от спора преуреди отговорността за разноските пред всички съдебни инстанции. В случаите когато обжалвания съдебен акт бъде потвърден страната не може, чрез искане по на чл. 248 от ГПК за изменение на второинстанционния съдебен акт в частта му за разноските, да иска изменение на определените от първата инстанция разноски. Доколкото в такъв случай втората инстанция би трябвало да провери правилността на обжалвания пред нея първоинстанционен акт, то това може да стане по реда на обжалването на акта или пък на евентуално постановеното от първата инстанция определение по чл. 248 от ГПК. В конкретния случай доколкото с решение № 230/28.12.2024 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година първоинстанционното такова е било потвърдено въззивният съд би имал възможността да коригира определените от Районен съд Дулово разноски за първата инстанция в два случая. Първият от тях е ако оспорването е направено в подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба. Такова оплакване обаче не се съдържа в подадената от Т. В. Т. въззивна жалба с вх. № 1171/01.03.2023 година. В същата е посочено само, че първоинстанционният съд е разпределил разноските в полза на ответниците, срещу което разпределение е подадена молба по чл. 248 от ГПК. Именно жалбата срещу определение по чл. 248 от ГПК е втория случай когато въззивният съд може да контролира произнасянето на първоинстанционния съд по отношение на разноските без да променя решението му. Молбата на Т. В. Т. по чл. 248 от ГПК е с вх. № 1178/01.03.2023 година и е оставена без уважение с решение № 260 006/05.09.2023 година на Районен съд Дулово, постановено по гр. д. № 716/2022 година. Последното е било обжалвано с частна жалба с вх. № 600 090/29.09.2023 година, като производството по нея е било присъединено за разглеждане по гр. д. № 385/2023 година по описа на Окръжен съд Силистра. По това обжалване въззивният съд се е произнесъл с решение № 230/28.12.2024 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 385/2023 година, като е приел, че възраженията на Т. В. Т., че двама по двама Д. А. Н. и М. И. Н. и Ц. И. Р. и Р. К. Р. били представляват от различни адвокати, въпреки, че имали съвпадащи интереси и процесуалните действия по отношение на тях се дублирали били неоснователни, защото независимо, че ответниците били необходими другари, имали съвпадащи интереси и били представлявани от общи адвокати, дори когато били двама адвокати, те били отделни правни субекти и всеки от тях отделно бил ангажирал адвоката (адвокатите) си, на когото (на които) бил платил. Нямало законово основание, когато съпрузи участвали по делото да се определяло едно общо възнаграждение за защитавалия ги адвокат, нито пък следвало да се плаща на един адвокат когато били ангажирали двама по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, защото заплащането било пак за един адвокат на всеки един от тях. Ако Т. В. Т. считал платеното от ответниците на адвокатите им възнаграждение за прекомерно, то той следвало да направи съответно възражение в първоинстанционното производство. Не било вярно, че нямало доказателства за разноските в размер на 650.00 лева и 400.00 лева, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК от Ц. И. Р. и Р. К. Р.. Те се намирали на страница 99-та и страница 142-ра от първоинстанционното производство. Не можел да се приеме за основателен и доводът, че поради поведението на Н. Н. Н. ищецът Т. бил принуден да заплати за адвокатско възнаграждение на особения представител, който му е бил назначен от Районен съд Дулово в размер на сумата от 600.00 лева, с оглед на което не същата не следвало да му се вменява в тежест. Особеният представител бил назначен при спазване на особен процесуален ред, който към онзи момент бил налице, а плащането на възнаграждението за особения представител било част от редовността на исковата молба. Тази сума щяло да бъде заплатена на Т. В. Т., ако бил спечелил делото, но предвид резултата правилно била присъдена и допълнителната сума от 2000.00 лева, направени разходи за адвокатска защита от Н. след като последният се бил включил в делото. Присъдените на Д. А. Н. и М. И. Н. разноски за адвокатско възнаграждение били въз основа на вписаните суми в договорите им за правна помощ. Както вече бил посочил въззивният съд, всеки от необходимите другари имал право на индивидуална защита, дори когато тя се припокривала по смисъл и процесуални действия и не налагала допълнителни усилия от адвоката. Неоснователно било становището, че следва да се прави преценка какви точно действия били осъществени от името на М. И. Н., колко пъти тя била идвала в съдебни заседания и други такива. Това произнасяне на Окръжен съд Силистра може да бъде оспорвано от Т. В. Т. по пътя на касационното обжалване на решението, но не и чрез искане за изменението му в частта за разноските по чл. 248 от ГПК. В подадената от Т. В. Т. касационна жалба с вх. № 583/13.02.2024 година доводи в тази насока не са развити, а подадена частна жалба с вх. № 1099/20.03.2023 година не може да бъде приравнена на такава тъй като е подадена извън установения от закона срок за касационно обжалване. Предвид на горното доводите в подадената от Т. В. Т. частна жалба срещу определението на Окръжен съд Силистра относно неправилното определяне на разноските в първоинстанционното производство са преклудирани и не подлежат на разглеждане в настоящето такова. Предмет на последното са само присъдените във въззивната инстанция разноски на Н. Н. Н., Д. А. Н., М. И. Н., Ц. И. Р. и Р. К. Р., както и техния размер. На всеки един от посочените ответници във въззивното производство е присъдена сумата от по 1500.00 лева на всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение, като на последните двама са присъдени още по 400.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с частната жалба срещу определението на Районен съд Дулово по чл. 248 от ГПК. При това въззивният съд не е уважил направеното от Т. В. Т. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че въззивният съд правилно не е уважил направеното от Т. В. Т. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да бъде взет по внимание броя на предявените от жалбоподателя срещу ответниците искове-общо пет. Същите не се припокриват не само като правно, но и като фактическо основание. Затова се налага всеки един от посочените от Т. факти да бъде съотнасян към всеки един от исковете и да бъде преценявано към кой от тях е относим. Във връзка с тази преценка е трябвало да се очертаят оспорванията, твърденията и възраженията, които биха могли да се направят срещу всеки иск и това как и с какви доказателствени средства да бъдат доказани. Съвкупността от тези действия обуславя фактическата и правна сложност на предявените искове, като сумата от 1500.0 лева не се явява прекомерна на тази сложност. Правилно на Ц. И. Р. и Р. К. Р. са присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадената от Т. В. Т. частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 248 от ГПК, тъй като подаването на жалбата обуславя допълнителна защита извън вече предприетата във връзка с въззивното обжалване. С оглед на това обжалваното определение на Окръжен съд Силистра е правилно и трябва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на делото Т. В. Т. ще трябва да заплати на Ц. И. Р. и на Р. К. Р. сумата от по 400.00 лева на всеки един от тях, представляваща адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Всеки от тях е упълномощил собствен адвокат за представителство пред тази инстанция, като законът не поставя изискването двамата съпрузи (каквито са Ц. И. Р. и Р. К. Р.) задължително да бъдат представлявани от общ адвокат. Възможно е двамата на имат различни виждания за защитата на правата си, поради което всеки от тях има възможност да ангажира собствен адвокат за тази защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение