Определение № 60335 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3157/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Д. А. против определение № 185/14.06.2021 г. на Апелативен съд Варна за прекратяване на производството по ч. гр.д. № 269/2021 г. по описа същия съд. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Изложените в жалбата доводи обаче касаят правилността на постановеното по делото въззивно решение. Иска се отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, а обжалваното определение, като постановено от апелативен съд, подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд Варна е приел, че подадената от Ц. А. частна жалба срещу решение № 776/20.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 802/2021 г. на Окръжен съд Варна, е недопустима, тъй като е насоча срещу акт, който не подлежи на обжалване – решение на въззивен съд в производство по ЗЗДН, което съгласно нормата на чл.17, ал.6 ЗЗДН е окончателно. С постановеното във въззивното производство решение е обезсилено решение № 260569/19.02.2021 г. по гр.д. № 14909/2020 г. на Районен съд Варна и молбата на А. за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДИ е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено като недопустимо, т.е. не е налице произнасяне по същество на молбата. Последната е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено на основание чл.130 ГПК поради липса на правен интерес на молителката към момента на депозиране на молбата, към датата на постановяване на обжалваното решение, така също и към момента на постановяване на въззивното решение. Настоящият състав на ВКС приема, че определението на Апелативен съд Варна е неправилно. В конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.17, ал.6 ЗЗДН, тъй като въззивното производство за защита от домашно насилие не е приключило с произнасяне по същество, а с акт за прекратяване на производството, образувано по молбата на молителката на основание чл.130 ГПК. В този случай апелативният съд упражнява контрол като втора, а не като касационна инстанция по реда на чл.274, ал.2 ГПК – когато определенията по ал.1 на чл.274 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, функционално компетентен да упражни контрол върху тях е съответния апелативен съд. С оглед изложеното, определението на апелативния съд следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд, който да се произнесе по частната жалба срещу преграждащия съдебен акт на въззивната инстанция по същество. Воден от изложеното Върховният касационен съд,