Определение № 76 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на И. Й. Г. за отмяна на влязлото в сила Решение № 127/ 11.06.2013 г. по гр.д.№ 79/13 г. на Ловешкия окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 163/ 23.07.2012 г. по гр.д.№ 107/12 г. на Троянския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя против Г. Н. М. осъдителни искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД- за присъждане на сумата 200 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 50 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на некачествено изработени от ответника зъбни протези. В молбата за отмяна се твърди, че в производството по делото молителят не е участвал нито лично, нито чрез процесуален представител, поради което и на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК се моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответникът по молбата за отмяна- Г. Н. М. е депозирал по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който заявява, че същата е недопустима като подадена след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК преклузивен срок, като по същество се поддържа, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай молителят излага твърдения в този смисъл, с оглед на което молбата е допустима, а преценката за нейната основателност е въпрос по същество. Молбата /заведена на 13.09.2013 г. във ВКС и уточнена от назначения служебен адвокат на молителя на 28.02.2014 г./ следва да се счита подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК предвид липсата на данни за момента, в който самият молител е узнал за въззивното решение на Ловешкия окръжен съд. В случая връчването на решението на процесуалния представител на молителя- адв.П. Ц., е ирелевантно, предвид твърдението на молителя, че не е бил надлежно представляван в процеса, като произнасянето по това оплакване обуславя не допустимостта, а основателността на молбата. Предвид горепосочените съображения, подадената молба с правна квалификация чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд следва да се допусне до разглеждане. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение