Определение № 3605 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Производството е образувано по частна жалба на П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д., всичките със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Ю. М., срещу определение № 465 от 15.09.2023 г. по в.гр.д. № 494/2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното въззивно решение в частта му относно дължимите разноски, определени по реда на 38, ал. 2 ЗА. Жалбоподателите считат определението за неправилно въз основа на доводи, че присъденото от въззивната инстанция на процесуалния представител на насрещната страна възнаграждение от 11 807 лв., както и 400 лв. за ч.гр. дело №964/23 г. на ВКС, е неправилно изчислено, поради което е прекомерно. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Т. И. И., чрез адвокат Н. Б., с който подадената жалба се оспорва като неоснователна. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: Производството е образувано по иск на Т. И. И. срещу П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С., починала в хода на процеса, поради което на нейно място са конституирани правоприемниците ѝ И. Д. И., П. С. Д. и В. С. Д., за разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД и връщане на платената цена в размера на 40 000 лв., както и заплатените в нотариалното производство по изповядване на сделката такси в размер на 1760,98 лв., поради отпаднало основание, както и осъждане на ответниците за следните суми: 3307,11 лв., представляващи заплатени от ищцата разноски в производството по гр.д. № 21186/2011 г. на Районен съд – Варна и при обжалването на решението пред горните инстанции; и 5000 лв. представляващи обезщетение за претърпени вреди, съставляващи увеличената стойност на имота от датата на продажбата до датата на съдебното отстраняване на ищцата от имота, поради настъпили промени в пазарните условия. С първоинстанционното решение предявените искове са уважени в пълен размер, освен последният, който е уважен до размера от 2600 лв. Така постановено решението е изцяло потвърдено от въззивната инстанция. След конституирането на наследниците на ответницата Д. П. С. по в.гр.д. № 494/2022 г. на Апелативен съд – Варна, е постановено определение № 36 от 17.01.2023 г., с което производството е частично прекратено по подадената от наследника ѝ И. Д. И. въззивна жалба против първоинстанционното решение във връзка с възможността му на обжалване до размера, съответен на наследствената му квота. Определението е потвърдено с определение № 558 от 29.03.2023 г. по ч.гр.д. № 964/2023 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и неподлежащо на обжалване. С обжалваното определение № 465 от 15.09.2023 г. по в.гр.д. № 494/2022 г. на Апелативен съд – Варна е посочено, че размерът на следващото се адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е изчислен като общ сбор от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. в редакцията ѝ към датата на приключване на устните състезания за всеки един от уважените обективно съединени искове. Като неоснователни са отхвърлени доводите за липса на уговорена безплатна адвокатска помощ по аргумент на чл. 3 от представения договор за правна помощ. По отношение на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство по ч.гр.д. № 964/2023 г. на ВКС съдът е приел, че производството е преюдициално за предмета на въззивното производство, поради което отговорността за разноските следва да се разпредели с решението по съществото на спора. Присъждането на разноски изисква своевременно направено искане и представяне на доказателства за реалното им извършване. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемата са дължими направените от нея разноски. Искане за присъждането им е направено своевременно с отговора на въззивната жалба, а в хода на производството са представени списък на разноските и договор за правна защита и консултантско съдействие от 09.06.2023 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора възложителката на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗА е освободена от заплащане на адвокатско възнаграждение, като същото следва да бъде определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Настоящият състав счита, че са налице предпоставките за присъждането на възнаграждение за осъщественото пред въззивната инстанция процесуално представителство от адвокат Б. в размер на 4000 лв. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, а присъденото такова в разглеждания случай не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. След постановяване на посоченото решение на СЕС трябва да се приеме несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради което същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед гореизложеното подадената частна жалба е основателна. Приетото налага отмяна на обжалваното определение и изменение на въззивно решение № 123 от 30.06.2023 год. по гр.д. № 494/2022 г. в частта му разноските, като П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д. бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Н. Б. 4000 лв. – възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство във въззивното производство. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение