Определение № 32 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 70/2011 г.

Производството е по чл.282 ал.5 от ГПК. Подадена е молба от Д. [фирма] за освобождаване и връщане на внесената от дружеството, по сметка на Върховен касационен съд, парична гаранция в размер на 89 790 лева, обусловило спирането на изпълнението на Решение № 752 / 19.10.2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав по гр.д.№ 287 / 2010 год., въз основа определение № 850 / 01.12.2010 год. по ч.т.д. № 930 / 2010 год. на ВКС, ТК, ІІ отделение. С определение № 850 / 01.12.2010 год. по ч.т.д.№ 930 / 2010 год. на ВКС, ТК, ІІ отд., е спряно изпълнението на въззивното решение в цялост, макар паричната гаранция да е внесена до размера на главниците от 89 790 лева .С решението по т.д.№ 70 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.отд., след отмяна на въззивното решение в тази му част, са отхвърлени предявените от П. П. и Е. П. искове срещу [фирма] за обезщетение на неимуществени вреди, в размер съответно - 45 859 лева за първия и 43 931 лв. за втория или в общ размер от 89 790 лева .Решението на въззивната инстанция, обаче, е оставено в сила, в частта по дължима в полза на П. П. - законна лихва върху сума от 14 141 лева и в полза на Е. П. - законна лихва върху сума от 16 069 лева, за периода 07.12.2006 год. до 16.05.2008 год. / датата на заплащане на главниците, върху които е присъдена законната лихва /. Размерът на същите възлиза на 2 923,16 лева върху главницата от 14 141 лв. и 3321,72 лв. върху главницата от 16 069 лв. или присъдените вземания, за които въззивното решение е оставено в сила са за сума от 6244,88 лева, за изплащане на която няма доказателства. Следователно, към настоящия момент са налице предпоставките за частично освобождаване на паричната гаранция, внесена от Д. [фирма], съгласно чл.282 ал.5 от ГПК за разликата над 6 244,88 лева или за сума от 83 545,12 лева, тъй като частично са потвърдени с влязло в сила решение вземания на ищците с акцесорен характер, за заплащане на които няма представени доказателства. Водим от горното, съдът