Определение № 27 от 23.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 122/2021 г.

Производството е по чл. 44 ал.1 от НПК за решаване на спор за подсъдност между Сливенския районен съд и Софийския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен е Сливенският районен съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, установи следното: По повод подадена жалба от „ ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу наказателно постановление № 38-60/25.08.2020 г. на председателя на ДАНС в Сливенския районен съд е било образувано нахд № 1228/20 г. С определение от 29.10.2020 г., след даване ход на делото и разпит на актосъставителя, съдът е приел, че не е местно компетентен, тъй като административното нарушение е извършено в гр. София. Прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото на Софийския районен съд. С разпореждане № 200191/ 21.01.2021 г. по нахд № 16024/2020 г. Софийският районен съд е приел, че съобразно правилото по чл. 59 от ЗАНН действително той е местно компетентен, но Сливенският районен съд не е имал правомощия да прекрати вече приетото за разглеждане дело от административно наказателен характер, тъй като е следвало да стори това преди даване ход на съдебното следствие. Позовал се е на развитото в три определения на ВКС виждане, че след даване ход на делото и стартиране на съдебно следствие, възможността за прекратяване на административно наказателното производство на основание липса на местна компетентност се преклудира. Прекратил е производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Настоящият състав на ВКС не споделя изложеното в разпореждането на Софийския районен съд, а цитираните определения са изключения от трайната практика на касационната инстанция в обратния смисъл. Съдът, разглеждащ делото, следи служебно за родовата и местната подсъдност, поради което това негово задължение не се преклудира с момента на започване на съдебното следствие. В разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН е ясно дефинирано правилото, че местно компетентен е съдът, в чийто район е извършено или довършено административното нарушение. Видно е от съобразителната част на разпореждането, че Софийският районен съд не оспорва обстоятелството, че конкретното административно нарушение е извършено в гр. София и поначало той е компетентният съд за разглеждане на делото. В този смисъл липсва същински спор за подсъдност. Делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд, като единствено се обърне внимание на Сливенския районен съд да следи и се произнася своевременно по въпросите за родовата и местната компетентност на съда, който следва да разреши възникналия спор. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение