Определение № 537 от 09.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2721/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ищеца И. С. К. срещу Разпореждане № 225 от 05.07.2019г. на АС Бургас. С него е върната касационната жалба вх.№ 5585, постъпила в съда на 05.07.2019г., подадена лично от К. срещу решението по т.д.№ 86/2019г. на АС Бургас. В обжалваното определение е прието, че обжалваното въззивно решение № 45 от 10.09.2018г. по в.т.д.№ 86/2019г. по описа на АС Бургас е връчено на И. К. чрез процесуалния му представител адв. Д. О. на 31.05.2019г., поради което срокът по чл.283 ГПК изтича в първия присъствен ден - 01.07.2019г. Констатирано е, че видно от пощенското клеймо, тази касационна жалба е изпратена по „Български пощи”ЕАД на 03.07.2019г. и доставена в АС Бургас на 05.07.2019г., поради което е просрочена. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че пълномощникът на К. е получил решението, постановено по т.д.№ 86/2019г. на АС Бургас на 31.05.2019г., но го изпратил на доверителя си на електронния му адрес на 04.06.2019г. Поради заболяване, К. не могъл са се свърже с адвоката си до 02.07.2019г., когато разбрал, че пълномощникът е депозирал касационна жалба от името на страната /вх.№ 5445 с пощенско клеймо от 01.07.2019г., която е администрирана/. Поддържа се искането към изготвената от пълномощника и изпратена своевременно касационна жалба, да бъде приобщена и върната с атакуваното разпореждане изготвена лично от К. жалба. Искането е аргументирано с тезата, че ищецът не е бил информиран, кога на пълномощника му е връчено подлежащото на касационно обжалване решение; че практиката в отношенията им е била да му бъдат изпращани на електронния адрес книжата по делото, а той да върне отговор на пълномощника си, но в настоящия случай се получило неблагоприятно за него недоразумение. Постъпил е писмен отговор от насрещните страни, които оспорват основателността на частната жалба. Частната жалба е допустима, но е неоснователна: Доводите на частния жалбоподател, че не е бил уведомен своевременно от процесуалния си представител за връчване на въззивното решение са ирелевантни за преценката за началото на срока за извършване на процесуалното действие по подаване на касационната жалба. Страната не твърди, че пълномощното на адвоката е оттеглено или че връчването на адвоката по реда на чл.51 ГПК е нередовно. От материалите по делото следва извод, че са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока по чл.283 ГПК с връчването на решението на пълномощника на страната. Вътрешните отношения между доверителя и довереника са ирелевантни и не са основание да обусловят друг начален момент, от който тече преклузивният срок за обжалването. Обстоятелството, че процесуалният представител е запознал клиента си с постановеното решение в по-късен момент не поставя началото на нов срок за обжалването му. Законосъобразни са изводите в обжалваното разпореждане, че процесуалното действие по подаване на касационната жалба вх.№ 5585, постъпила в съда на 05.07.2019г., като извършено след изтичане на законоустановения срок, не може да бъде взето предвид от съда. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.