Определение № 3454 от 04.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2158/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260318/26.04.2024 г., подадена от Р.Д. Д., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1466/23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявените от нея против УМБАЛ „д-р Георги Странски“ ЕАД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1499,99 лева, причинени вследствие на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 48/11.03.2013 г., ведно с лихва за забава за периода 16.09.2013 г. до 20.08.2014 г в размер на 300 лева. Ответникът по молбата за отмяна – УМБАЛ „д-р Георги Странски“, гр. Плевен, не изразява становище по чл. 306, ал. 3 ГПК. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителката излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за вина на работодателя при нейното уволнение. Сочи, че решаващите изводи на съда се основават на подробно изброени неистински писмени доказателства и неверни свидетелски показания. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. На молителката са дадени указания с разпореждане от 02.05.2024г. на администриращия Плевенски районен съд за прилагане на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влазлото в сила съдебно решение. Така, както са изложени и мотивирани, посочените от нея обстоятелства не обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е допустима, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Съгласно т. 13б от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, за да са налице визираните основания за отмяна, е необходимо неистинността на документа и на показанията на свидетеля да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело), или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. В случая в молбата за отмяна подробно са изложени съображения, свързани с несъгласието на Р. Д. с фактическите констатации на първоинстанционния съд относно правнорелевантните факти и оценката на тяхното значение, но не се твърди да е налице присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, нито се представят доказателства в това отношение. След като молителката не е изложила релевантни обстоятелства, които да обосноват соченото от нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на цитираното по-горе тълкувателно решение, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество. Предвид горното, настоящата молба за отмяна, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.