Определение № 33 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2022 г.

ВКСII гражданско отделение12.01.2023 г.докладчик Първанова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 50150/30.09.2022 г. по гр. д № 3587/2021г. на ВКС, II г.о. ВРЪЩА делото на състав на ГК на ВКС, II г.о., за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба на „База-СС“ ЕООД /н/, против въззивно решение № 260080/11.06.2021 г. по гр. д. № 652/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 508141/11.10.2022 г. на „База-СС“ ЕООД /н/, представлявано от адвокат М. П., срещу определение № 50150/30.09.2022 г. по в. гр. д № 3587/2021 г. на ВКС, II г.о., с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 264741/23.07.2021 г. против въззивно решение № 260080/11.06.2021 г. по гр. д. № 652/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение от 10.07.2015 г. на Окръжен съд - Пловдив, като същото е писано в Търговския регистър под № 20150715141046. Пред Окръжен съд-Смолян е образувано гр. д. № 63/2018 г. за попълване масата на несъстоятелността. Постановеното по делото решение е обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив, като решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване с определение по гр. д. № 3587/2021 г. на ВКС, II г.о. На „База-СС“ ЕООД /н/ е указано да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество. Жалбоподателят твърди, че не дължи внасяне предварително на посочената държавна такса, тъй като е обявен в несъстоятелност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение е прието, че на 25.07.2022 г. касаторът е получил указанията на касационната инстанция за внасяне на дължима за разглеждането на делото държавна такса. Той не е представил доказателства за заплащането й в предоставения едноседмичен срок. Жалбата е нередовна, поради което следва да бъде върната на касатора, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. По делото се установява, че касаторът е търговско дружество, обявено в несъстоятелност с решение от 10.07.2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. Дружеството е ищец по паричен иск за осъждане на ответника Сдружение Туристическо дружество „Карлък“ да му заплати сумата 968 729,78 лева, представляваща вземане за извършени подобрения в недвижим имот, както и сумата от 295 314,05 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата за период 21.08.2015 г. - 21.08.2018 г. Искът е предявен на 23.08.2018 г., т.е. след обявяване на ищцовото дружество в несъстоятелност на 10.07.2015 г. Съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността държавната такса не се внася предварително. Според константната практика на ВКС уреденото в чл. 620, ал. 5 ТЗ правило намира приложение и за всички дела, по които положителното за несъстоятелния длъжник решение по иска, независимо от вида му, би довело до увеличаване или запазване на масата на несъстоятелността и до по-голяма степен на удовлетворяване на кредиторите /в този смисъл - определение № 91/15.03.2021 г. по гр. д. № 4064/2020 г. на ВКС, І г.о.; определение № 17 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2883/2019 г., II т. о., ТК, определение № 266 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 123/2011 г., II т. о., определение № 267 от 7.05.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 139/2009 г., II т. о., определение № 309 от 21.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 312/2008 г., I т. о., определение № 92 от 16.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2413/2016 г., I т. о. и др./. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че доколкото уважаването на така предявения иск ще доведе до попълване на масата по несъстоятелността, касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на делото от касационната инстанция на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ. Ето защо частната жалба срещу определението за връщане на подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на състав на ГК на ВКС, състав на ІІ г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.

Цитирани разпоредби

3