Определение № 9201 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на адв. Димитров, в качеството му на пълномощник и процесуален представител на К. З., с коeто се иска изменение на Решение № 6757/18.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2634/2026 г. по описа на ВАС, в частта му относно присъдените в полза на касатора разноски. В искането се посочва, че процесуалното представителство на З. е осъществено от адвокат Димитров по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, поради което моли за изменение на решението, като съдът присъди разноските за адвокатското възнаграждение в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Твърди се също, че неправилно е определен размерът на държавната такса за касационната инстанция, присъден в полза на страната. Ответникът по искането – Столична дирекция на вътрешните работи, редовно уведомен, не изразява становище. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е частично основателно. С Решение № 6757/18.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2634/2026 г. по описа на ВАС, чието изменение се иска, СДВР е осъдена да заплати в полза на З. следните суми: 163,61 евро (320,00 лв.) за адвокатско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции; 5,11 евро (10,00 лв.) държавна такса за първоинстанционното производство и 2,56 евро (5,00 лв.) държавна такса за касационно оспорване. Основателно в искането се сочи, че осъществените от адв. Димитров адвокатска защита и съдействие по делото съгласно представените договори са били безплатни – при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката. Неоснователно обаче се иска изменение в частта на присъдените разноски за държавна такса, като вместо присъдените със съдебното решение 2,56 евро, се претендира сума в размер на 30,00 евро. На основание чл. 204а АПК вр. чл. 18, ал. 3 вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, дължимата държавна такса за касационно оспорване възлиза именно на 2,56 евро. От доказателствата по делото се установява впрочем, че внесената от З. държавна такса възлиза на 36,00 евро, а не на 30,00 евро. За разликата до действително платената сума в размер на 36,00 евро, касаторът може да изиска възстановяването ѝ като недължимо платена на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, като следва да депозира нарочна писмена молба до Председателя на ВАС при съобразяване изискванията на действащите Вътрешни правила за реда за възстановяване на надвнесени или неправилно внесени суми, утвърдени със заповед на Председателя на ВАС. Предвид изложеното, съдебното решение следва да се измени в частта за разноските, като СДВР бъде осъдена да заплати 327,22 евро (320,00 лв. х 2, превалутирани на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Димитров, а разноските за държавни такси в общ размер на 7,67 евро – в полза на К. З.. Водим от горното и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,