Определение № 199 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С разпореждане от 19.4.2016 г. по гр.д.№722/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд е оставена без движение искова молба, вх.№1987/25.9.2014 г., подадена от Р. И. С. от [населено място], област С.. Срещу разпореждането на Софийския окръжен съд е подадена частна жалба от ищцата, вх.№9611/21.12.2016 г., въз основа на която е образувано ч.гр.д.№6203/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 5 - ти състав. С определение№590/17.02.2017 г. въззивната инстанция е оставила без разглеждане частната жалба, като съдът се е обосновал, с това, че разпореждането не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК и че разпореждането не подлежи на инстанционен контрол Срещу определението на САС е подадена частна жалба, вх.№4257/10.3.2017 г., в която се твърди, че обжалваното определение е неправилно, предвид уврежданията, които й е причинил ответника по исковата молба. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като взе предвид изложеното в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Законосъобразно и в съответствие с процесуалните правила Софийският апелативен съд е приел, че обжалваното разпореждане не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Освен това указанията в разпореждането на Софийския окръжен съд се основават на съдебни актове, произнесени от по-висшестоящи съдебни инстанции, които са задължителни за първоинстанционния съд. Поради това подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на Софийския апелативен съд – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,