Определение № 170 от 21.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2015 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на П. К. И. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязло в сила решение № 391 от 24.10.2014 г. по гр.д.№ 911 от 2014 г. на Димитровградския районен съд, с което е признато за установено по предявения от П. Ж. Т. и Д. Д. Т. срещу П. Д. Щ. и Д. И. Щ. иск, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 195 от 07.07.2006 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.152 и чл.209 ЗЗД. В отговор от 25.02.2015 г. ответниците по молбата П. Ж. Т. и Д. Д. Т. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Ответниците по молбата П. Д. Щ. и Д. И. Щ. не вземат становище. Тъй като молбата за отмяна е подадена преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК /решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 11.11.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 12.01.2015 г./, настоящият състав на ВКС счита, че молбата е допустима и на основание чл.307, ал.2 ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл.307, ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия