Определение № 4881 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3477/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Уинслоу МЛ“ ООД срещу определение № 998 от 26.1.2024 г., постановено по адм. дело № 1937/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявление вх. № САГ18-ГР00-1931-21/20.1.2023г. за даване на разрешение за изработване на проект на подробен устройствен план /ПУП/ за имот с идентификатор 68134.1006.1969 и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател твърди, че така или иначе мълчалив отказ е последвал, и към момента на произнасяне на оспореното определение такъв е бил налице, както и че с определението се отказвало правосъдие. Моли отмяна на определението и връщане на делото на АССГ за разглеждане по същество. Ответният административен орган главен архитект на Столична община, в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли определението да бъде оставено в сила с всички законни последици. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е установил, че главният архитект на Столичан община е сезиран с искане за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ по отношение на УПИ I – „за общински нужди и детска градина“, кв. 77, м. „ Манастирски ливади – изток“, Столична община, подадено на 20.01.2023 г. Приел е, че едномесечният срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ изтича на 20.02.2023 г. Като е съобразил, че жалбата е депозирана на 20.02.2023 г., е приел за установено, че към този момент срокът за произнасяне на административния орган не е изтекъл и не е налице формиран мълчалив отказ, поради което няма годен за оспорване административен акт и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Основателни са твърденията на частния жалбоподател, че след образуване на съдебното производство мълчалив отказ е формиран и такъв е бил налице преди приключване на съдебните прения и преди постановяване на атакуваното определение. В случая макар и преждевременно заведена, жалбата срещу мълчаливия отказ подлежи на разглеждане, а предмет на съдебната проверка следва да бъде законосъобразността на мълчалив отказ по искането на жалбоподателя, какъвто е формиран в хода на съдебното производство. Ако се приеме обратното означава да се откаже разрешаването на спора за законосъобразността на мълчаливия отказ, срокът за обжалване на който е изтекъл във висящото съдебно производство, т.е. да бъде преградена съдебната защита срещу мълчаливия отказ какъвто е налице. В този смисъл определение № 11901/5.10.2018 г. по адм. дело 11186/2018 г., определение № 3870/26.3.2018 г. по адм. дело 2006/2018 г., определение № 7815/29.6.2021 г. по адм. дело 6157/2021 всички по описа на ВАС. Изложеното налага касиране на оспореното определение, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество относно законосъобразността на формирания мълчалив отказ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,