Решение № 193 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. Х. и М. П. И. срещу разпореждане № 1 от 22.03.2010 г. на ВКС за връщане на подадената от жалбоподателите частна касационна жалба срещу определение № 413 от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. на Софийския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответникът по частната жалба Х. И. Х. оспорва същата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 от ГПК и срещу разпореждане на съдия от ВКС за връщане на частна жалба, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.3 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Съгласно разпоредбите на чл.274, ал.2, изр.1 и ал.3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат само три вида определения на въззивните съдилища: 1. Определения по чл.274, ал.1 от ГПК, постановени за първи път от въззивния съд, 2. О., с които въззивният съд оставя без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционен съд, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 3. О. на въззивния съд, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. не е такова определение: 1. С него въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искането за издаване на изпълнителен лист, а е потвърдил вече постановено от първоинстанционния съд разпореждане за издаване на изпълнителен лист, 2. Т. определение не е постановено по частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, а срещу разпореждане по чл.406 от ГПК за издаване на изпълнителен лист и 3. Т. определение не дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като не е свързано с разрешаване на материалноправен спор, който е предмет на производството, а касае издаване на изпълнителен лист по исково производство, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С оглед на гореизложеното, определението на СОС по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. не подлежи на касационно обжалване, поради което правилно с обжалваното разпореждане № 1 от 22.03.2010 г. съдия от ВКС е върнал частната жалба срещу това определение като недопустима. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение