Решение № 62 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7786/2013 г.

Решение № 62 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7786/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производство по чл. 290 - 293 ГПК. А. И. М. и М. Й. М., и двамата от [населено място] обжалват и искат отмяна на въззивно Решение № 3676 от 19.09.2013 г. по гр. възз. д. № 614/2013 г. на ОС - Благоевград, с което е обезсилено решение на РС Разлог на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, след като е прието, че е нарушена родовата подсъдност на заявения иск. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалния закона - чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна чрез адв. П. Щ. - АК Б., с който се оспорва основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалването въззивно решение. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса зa приложимостта на разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК при заявена искова претенция по чл. 108 ЗС. С обжалваното въззивно решение е прието, че районният съд е нарушил правилата на родовата подсъдност като е разгледал гражданско дело с цена на иска над 25 000 лв. и е постановил прекратяване на исковото производство поради недопустимост на решението на първата инстанция. За спазване правилата на родовата подсъдност съдът следи служебно, а нарушенията на правилата за родова подсъдност обуславят процесуална недопустимост на постановеното съдебно решение. Правилата на родовата подсъдност са установени в разпоредбите на чл. 103 ГПК и чл. 104 ГПК. Втората цитирана норма, установявайки правила за разглеждане на гражданските и търговски дела като първа инстанция от окръжния съд, дава детайлна уредба съобразно на вида търсена защита. Така, разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК се явява специална по отношение на чл. 104, т. 3 ГПК и доколкото съдът е сезиран с вещен иск, то цената на иска над сума от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ е критерият, който определя окръжния съд за родово компетентен като първа инстанция. Ето защо и на основание чл. 291 ГПК настоящият състав приема за правилна теза по Решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. ВКС, Определение № 550/12.03.2012 г. по гр. в. д. № 635/2012 г. на АС - София и др., съдебните състави, с които се приема, че родовата подсъдност по заявените вещни искове се определя по чл. 104, т. 3 ГПК във вр. с чл. 69 ГПК при което компетентен съд е окръжния съд като първа инстанция когато цената на иска е над 50 000 лв. Въпросът за значението при определяне цената на иска по чл. 108 ЗС при обективно кумулативно съединяване на исковете следва да се разрешава съобразно всеки конкретен случай. Обстоятелството, че се касае до иска за защита на два самостоятелни обекта на правото на собственост, обозначени с отделни идентификационни номера по КК и КР на населеното място не може да се интерпретира от гл. т. броя на заявените искове и определяне цената на всеки един от тях еднозначно. В конкретната хипотеза, след като от данните е установено, че се иска признаване на право на собственост по наследяване на идеална част /съответстваща на правата по наследяване, на дворно място и постройка в същото, при липсата на спор, че в същото място има сграда индивидуална собственост на другите съсобственици на терена и в тези хипотези дворното място се явява обща част на етажната хоризонтална съсобственост, то не може да се поддържа тезата, че се касае до два обективно съединени вещни иска за защита правото на собственост на двата обекта самостоятелно. В тази хипотеза се касае до иск за защита правото на собственост на главната вещ - хотел, заедно с припадащата се част от дворното място /акцесорум/ като единен обект на правото на собственост. Цитираната съдебна практика, макар и споделена от състава, е неотносима към случая и не намира приложение. По същество на касационната жалба. С оглед на изложените по- горе съображения, макар и мотивите за определяне на родовата подсъдност да са неправилни от гл. т. на приложимостта на чл. 104, т. 3 ГПК и в този смисъл да е налице релевираният с касационната жалба порок за неправилно приложение на закона, крайният правен резултат - а именно, че първостепенният родово компетентен съд е окръжният поради цената на защитимото /посочено от ищеца/ вещно право на 1/3 идеална част от хотела и припадащите се според ЗН 1/6 идеална част от дворното място, с цена, определена по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от 109 189.30 лв. не може да обуслови исканата отмяна. Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, макар и при спазване на условието за определяне на първостепенен родово компетентен съд по чл. 104, т. 3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия,