Определение № 294 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 852/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 3410/11.04.2019 г. на М. Д. М., чрез пълномощника му адв. А. М., за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 138 от 29.03.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 22107/ 17.10.2018г. на СГС, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице В. Г. М.. Молителят твърди, че е направил разноски пред касационната инстанция в размер на 500лв., платено адвокатско възнаграждение и с отговора срещу частната касационна жалба е поискал присъждане на сторените разноски, но съдът е пропуснал да се произнесе с окончателния си акт. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той го допълва, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В случая с определение № 138 от 29.03.2019 г. по настоящото дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение на СГС, с което е потвърдено определение на СРС, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице, но е пропуснал да се произнесе по съдържащото се в отговора на частната касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на частната касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6-2012-ОСГТК, този договор има характера на разписка за платеното възнаграждение. Съгласно т.9б от т.р. №1/13г. на ОСГТК, определението с което се отказва конституиране на главно встъпило лице е преграждащо. А при прекратяване на производството, ответникът има право на сторените разноски (чл. 78, ал.4 ГПК). Налице са предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК. Молителят има право на сторените в производството разноски, но съдът е пропуснал да ги присъди с окончателния си акт. Воден от горното, ВКС