Определение № 231 от 31.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 657/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане № 55 от 26.01.2016г. по ч.т.д. № 2047/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е върната подадената от банката частна жалба вх. № 13569 / 15.12.2015г. против определение № 685 / 01.12.2015г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като незаконосъобразно. Поддържа, че в разпореждането неправилно е прието, че банката – частен жалбоподател е редовно уведомена за указанията за представяне на доказателства за внеса държавна такса по см. на ВКС в размер на 15 лева, тъй като съобщението не е изпратено на посочения по делото съдебен адрес, а на адреса на управление. Ответникът, [фирма], моли да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна, по подробно изложени в депозирания отговор съображения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е основателна. В атакуваното разпореждане е прието, че указанията на съда за представяне на доказателства за внесена държавна такса по частната жалба по сметката на ВКС в размер на 15 лева са надлежно съобщени на банката – частен жалбоподател на 21.12.2015г. на адреса й на управление и тъй като не са изпълнение в дадения седмодневен срок, частната жалба е върната на основание чл.274, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Определението е неправилно. В частната жалба е посочен съден адресат – адв. С. Р., [населено място], [улица], ет.2, офис 5-6, и адрес на управление на банката – [населено място], [улица]. Частният жалбоподател е упражнил правото си на посочване на съдебен адрес, на който да се връчват призовките и съобщенията чрез пълномощника по делото, поради което, на основание чл.39, ал.1 ГПК, за съда възниква задължение да изпраща съобщенията именно на него. Изпращането на съобщението на адреса на управление е в нарушение на правилото на чл.39, ал.1 ГПК и води до нередовност на уведомяването на частния жалбоподател относно дадените от съда указания, поради което към момента на връщане на частната жалба не е започнал да тече срокът за изпълнението им. С оглед горното, разпореждането за връщане на частната жалба следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране й. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.2, изр. 2 ГПК