Определение № 567 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 9/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 238/08.11.2012 на Видинския окръжен съд по гр.д. № 407/2012, с което е потвърдено решение № 346/13.07.2012 на Видинския районен съд по гр.д. № 86/2012, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът „Б. п.”, РУ „З. Р.”, представляван от адв. П. Б. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да се увери преди уволнението, че работникът не се ползва от закрила при уволнение, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата А. Л. А., представляван от адв. Л. С. от ВАК я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос не обуславя решението по делото, тъй като по дето е доказано, че работодателят е знаел, че той е член на синдикално ръководство, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е дисциплинарно уволнен, без работодателят да е поискал предварително съгласие от съответния синдикален орган, макар да му е било известно, че ищецът е член на синдикално ръководство от издадената заповед № 2011/29.11.2011 за разрешен отпуск за участие в мероприятие на синдикална организация. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Уволнението е признато за незаконно не защото работодателя не е положил усилия да се увери, че ищецът е член на синдикално ръководство, а защото уволнението е извършено без надлежно предварителна съгласие, въпреки че работодателят е знаел съответното обстоятелство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение