Определение № 405 от 07.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3915/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. С определение №601, постановено на 18.02.2014г. от Бургаския окръжен съд, гражданска колегия по ч.гр.д.№2233/2013г. е оставена без уважение подадената частна жалба от [фирма] против разпореждане №23061 от 27.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№8059/2013г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е отхвърлено депозираното заявление спрямо К. Д. В., с което на основание чл.418, ал.1 във вр. с чл.417, т.2 ГПК се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо К. В. за сумата 298 000лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит овърдрафт №07-0013/17.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2013г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 45 458.10лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 22.10.2012г. до 23.09.2013г., сума в размер на 750лв., представляваща такси по договора, дължими за периода от 02.09.2013г. до 23.09.2013г., както и направените по делото разноски. Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е установено волеизявлението за обявена предсрочна изискуемост да е достигнало до кредитополучателя, като не е обсъдил изричната уговорка между страните в чл.3.9, б.”е” от договора за кредит, с която страните изрично са уговорили начин на връчване, съгласно който всички уведомления, достигнали до посочения в договора адрес, се считат за получени. Подадената от [фирма] частна жалба следва да се приеме за недопустима, като съображенията за това са следните: В т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не представлява “друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено, в съответствие с дадените в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, следва да се приеме, че и определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба против разпореждане на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение