Определение № 145 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 28/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. И. А. против определение № 621/20.12.2012г. по ч.гр.д.№ 560/2011г. на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от жалбоподателя против определение № 945/19.10.2011г. по гр.д.№ 374/2011г. на Окръжен съд [населено място]. Навежда се общи оплаквания на неправилност на възивното решение и за несправедливост. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. С обжалваното определение на ВКС е оставена без разглеждане частна жалба против определение на въззивната инстанция, с което е оставена без уважение частната жалба против определение на РС, с което е оставена без уважение молба за правна помощ. Същата е поискана след оставяне на въззивната жалба без движение. Определението е правилно. Определенията, с които се отказва предоставянето на прана помощ подлежат на обжалване само пред една инстанция. Този предвиден в закона инстанционен контрол е изчерпан с постановяване на определение № 945 от 19.10.2011г. по гр.д.№ 374/2011г. на Габровски окръжен съд. Съгласно изричната норма на чл. 95, ал.6 от ГПК, определението, с което съдът се произнася по частната жалба е окончателно. Така определението на Габровския окръжен съд е окончателно, както правилно е отразено в него. Затова частната касационна жалба против него законосъобразно е оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение