Определение № 2552 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4359/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от Т. Х. Т. чрез неговия пълномощник адв. Ер. П. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 1836 от 27.07.2022 г. по в.гр.д. № 259/2022 г. на Окръжен съд Пловдив. Жалбоподателят не е доволен от частта му, с която се изменя по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение № 541 от 29.04.2022 г. и същият е осъден да заплати на насрещната страна разноски за въззивното и първоинстанционното производство. В писмен отговор ответницата Н. Х. Д., представлявана от адв. Св. А., оспорва жалбата като застъпва становище, че произнасянето по разноските е съобразено с изхода на спора, а подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като констатира, че е допуснато касационно обжалване на решението № 541 от 29.04.2022 г. с определение по гр.д. № 4360/2020 г. по описа на ВКС, І г.о., изхода по което производство ще предопредели и отговорността на страните за направените в хода на съдебното разглеждане на делото разноски, намира, че следва да се произнесе по подадената частна жалба срещу определение № 1836 от 27.07.2022 г. заедно с решението по съществото на касационната жалба. Водим от гореизложеното съдът