Определение № 38 от 19.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 12/2026 г.

Производството с по реда на чл.44, ал.1 НПК. С разпореждане №7357/23.12.25 г. съдията-докладчик по Н.О.Х.Д. 7145/25 г. по описа на РС- Пловдив е прекратил производството по същото и е повдигнал спор за подсъдност, решаем от ВКС по реда на чл.44, ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните за тази процедура данни, намери следното: Първоначално пред РС - Пазарджик е образувано Н.О.Х.Д.1627/25 г. по внесен обвинителен акт срещу А. В. Г. за престъпление по чл.183, ал.1 НК, извършено в периода от м.02.19 г. до м.10.25 г. Съдебното производство е прекратено с разпореждане №1919/16.12.25 г. с изложени от съдията-докладчик съображения, че престъплението е довършено в чужбина - Федерална Република Германия; съответно по силата на чл.37,ал.1,т.2 НПК компетентен да го разгледа е Районен съд - Пловдив, предвид местоживеенето на подсъдимия. По описа на последния е образувано Н.О.Х.Д.7145/25 г., прекратено с вече посоченото разпореждане от 13.12.25 г. Подсъдимият Г. е обвинен в неизпълнение на задължение за плащане на издръжка на малолетното си дете Ц. Г., в размер на 200 лв.месечно, определена с влязло в сила решение №178/13.02.19 г., постановено по гр.д.3850/18 г. на РС-Пазарджик, дължима чрез майката и законен представител на детето - А. Н.. Общото правило за определяне на местната подсъдност по наказателни дела е местоизвършване на престъплението (чл.36,ал.1 НПК) и настоящото дело не разкрива признаци на визираните в закона изключения. Изводимите от обстоятелствената част на обвинителния акт факти установяват, че повдигнатото обвинение е за престъпление по чл.183,ал.1 НК, осъществимо чрез бездействие. В такива случаи мястото на извършване е там, където е следвало да бъде извършено действието. В процесната хипотеза се касае за неизпълнено задължение за заплащане на издръжка на малолетно дете, в съответствие с влязло в сила съдебно решение. Това задължение е отсъдено като парично и трябва да достигне до кредитора-майката в случая, чрез която, в качеството й на упражняващ родителските права родител, е следвало да бъде изплащана ежемесечната издръжка. Т.е. мястото на изпълнение е поне нейният адрес, ако длъжникът не разполага или по други мотиви не плаща по банковата й сметка-с.Г., [улица], област П.. Този състав на ВКС не споделя доводите, изтъкнати в прекратителния акт на РС - Пазарджик, относно мястото на довършване на престъплението. Следва да се подчертае, че в случая най-напред се касае за съдебно решение, чието изпълнение се дължи. В него, наред със задължението за издръжка, е определено и местожителството на майката и респективно на детето. Фактическа промяна на местонахождението на майката, чрез която подсъдимият е следвало да изпълнява задължението за издръжка, не може да обуслови правния извод за довършеност на престъплението на място, различно от посоченото в съдебния акт като адрес на местоживеене, при липса на допълнителна конкретна информация, залегнала в обвинителния акт. Различни твърдения не биха държали сметка за същината на задължението за издръжка, да не говорим за присъствие на съвременни техники на изплащане на парично задължение при желание за изпълнение. Без значение в този смисъл се явява диспозитивът на обвинителния инструмент, изводим и от едно изречение в обстоятелствената част на същия, според който престъплението се води извършено и в РБ, и във ФРГ. И накрая, в този ред на мисли, следва да бъдат счетени за правилни разсъжденията на съдията-докладчик от РС - Пловдив, че физическото преместване на майката на различно от посочения в съдебния акт адрес място, било то и извън страната, не може да доведе до други юридически последици, отвъд забава на кредитора. Водим от изложените съображения и в съответствие с чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,