Решение № 789 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8485/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 865 от 26.06.2025 г., постановено по административно дело № 616/2025 г. от Административен съд -София - област, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 803/22.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена и преписката върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Посочва, че съдът е приел безкритично и без анализ на допълнителните данни от други източници, освен изложението в решението на ДАБ, ситуацията в страната на произход Сирия. Излага довод, че изводите на решаващия съд относно настоящата ситуация в Сирия са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което предполага събиране на доказателства от повече от един източник и тяхното анализиране в количествено и качествено отношение. Счита, че сигурността в държавата на произход търпи непрекъснато развитие и промяна и всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава каквато е към момента на решаване на спора пред него. Възразява, че съдът не е използвал други спезиализирани информационни източници освен справките на ДАБ. Изтъква, че при разглеждане на исканията за предоставяне на международна закрила следва да бъдат съобразени Женевската конвенция и протоколът към нея, във връзка с това излага съображения относно приложението на принципът „за забрана за връщане“, Хартата за основните права на ЕС, установената практика на ЕСПЧ и приложението на ЕКПЧ. Моли съда да отмени съдебното решението със законните от това последици. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители юристконулт. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя два броя писмени справки за Сирийска арабска република. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 865 от 26.06.2025 г., постановено по адм. д. № 616/2025 г. по описа на АС – София - област е отхвърлена жалбата на Р. А. А., гражданин на Сирия срещу решение № 803/22.01.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила вх. № 0К-13-1672/26.08.2024 г. до председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от Р. А. А., роден на [дата]. в [населено място], Сирия, гражданин на Сирия. Видно от протокол за проведено интервю рег. № УП 23670/03.09.2024 г., административният орган е констатирал, че жалбоподателят е влязъл нелегално на територията на Република България на неуточнена дата през месец юли 2024 г., като преди това се е намирал на територията на Република Турция, където също е влязъл нелегално преминавайки границата на тази държава от Сирия. Жалбоподателят твърди, че в страната по произход, не е имал проблеми с властите във връзка с изповядваната от него религия и по повод неговия етнос. Сочи още, че е напуснал Сирия поради липсата на сигурност, провежданите там военни действия и икономическата криза. Нито той, нито членове на неговото семейство не са били заплашвани на територията на Сирия. Има четири деца и съпруга, които са останали в Сирия. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 803 от 22.01.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представената справка МД-02-160 от 27.12.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Относно възражението за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), следва да се отбележи, че по делото не са налице основания за прилагана на принципа установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, и където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е приел безкритично и без анализ на допълнителните данни от други източници, освен изложението в решението на ДАБ, ситуацията в страната на произход Сирия. Съдът в постановеният от него акт се е позовал на анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка с вх. № МД-02-160 от 27.12.2025 г. за актуалната обстановка в страната, тя представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция, като писмени доказателства 2 броя справка с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. № МД-02-572 от 27.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Неправилни са възраженията изложени в жалбата, че съдът в конкретния случай не е потърсил допълнителни източници на информация, което противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което предполага събиране на доказателства от повече от един източник и тяхното анализиране в количествено и качествено отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, съгласно която законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. От изложеното е видно, че има разписана и нормативно уредена методология с която справките се съобразяват. Както вече по- горе беше отбелязано в случая съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници – проведеното интервю, разказаната бежанска история и др. С оглед на което са неоснователни възраженията, че ДАБ при МС или съдът не са потърсил допълнителни източници на информация, в случая не са доказва противоречие с методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, налице е безспорно събиране, обобщаване, анализиране и приобщаване на доказателства от повече от един източник на информация. Направено е изложение в жалбата, че при разглеждане на исканията за предоставяне на международна закрила следва да бъдат съобразени Женевската конвенция и протоколът към нея, във връзка с това излага съображения относно приложението на принципът „за забрана за връщане“, Хартата за основните права на ЕС, установената практика на ЕСПЧ и приложението на ЕКПЧ. По повод на тях следва да се уточни, че административният орган изрично в постановения от него акт е издирил и приложил относимите разпоредби на правото на ЕС и съдебната практика на СЕС отнасящи се до предоставянето на международна закрила. По конкретно бежанската история на молителя и неговото лично положение е изследвано в светлината на решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Относно твърдението, че сигурността в държавата на произход търпи непрекъснато развитие и промяна и съдът следва да отчита ситуацията такава каквато е към момента на решаване на спора пред него, следва да се отбележи, че съдът е постановил съдебния си акт въз основа на актуална и осъвременена информация за сигурността в Сирия. Отчетени са ноторно известните от съда данни свързани с настъпилите промени, както и действителната, сегашна и съвременна обстановка в икономическият, политическият, социалният и обществен живот в страната на произход. В потвърждение на това, че изводите и на административния орган и на съда касаещи сигурността на държавата на произход се правилни, е обстоятелството, че в [населено място], обл. Дейр Алзор живеят майка му, четирите му братя, петте му сестри, съпругата му и четирите му деца. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение