Определение № 4218 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2022 г.

когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и

в случаите, изрично посочени в закона. Не съществува правна норма, която да предвижда обжалваемост на разпореждания, с които съд отказва да администрира подадена молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, т.е. „частната жалба” не намира основание в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Такова разпореждане не препятства, а само забавя по-нататъшното развитие на производството по подадената молба за отмяна, поради което не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Защитата срещу акт от вида на атакувания от Б. Н. Б. е по реда на чл. 255 – 257 ГПК. Доколкото функционално компетентен да разгледа самата молба за отмяна е Върховният касационен съд, по аргумент от тълкуването, направено с т. 12 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, именно ВКС се явява компетентен да разгледа и се произнесе и по подадена жалба за бавност при администрирането на молба за отмяна, а не йерархично горестоящия спрямо Софийския градски съд Апелативен съд – гр. София. В разглеждания случай ВКС констатира, че Б. Н. Б. е подал молба с вх.№ 344295 от 19.08.2021 г. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 вр. т. 5 ГПК на влязло в сила Решение № 1207 от 03.07.2012 г., постановено по търг.д.№ 1039/2009 г. на СГС, Търговско отделение, VІ-5 състав. Тази молба е върната с Разпореждане № 271371 от 10.11.2021 г., което е съобщено на молителя на 14.12.2021 г. и срещу него не е постъпила частна жалба. Междувременно Б. Н. Б. е подал молба с вх.№ 362575 от 12.11.2021 г., чието съдържание е идентично на молбата с вх.№ 344295 от 19.08.2021 г. Върху молбата с вх.№ 362575 от 12.11.2021 г. председателят на VІ-5 състав на СГС е поставил резолюция „към дело” с дата 16.11.2021 г. Последвало е подаването на молба с вх.№ 280276 от 11.04.2022 г., с която Б. Н. Б. чрез адв. Н. В. от САК и В. П. Ш. са поискали от СГС, VІ-5 състав да администрира молбата за отмяна, регистрирана с вх.№ 362575 от 12.11.2021 г. В отговор е постановено Разпореждане № 262506 от 29.04.2022 г., с което СГС, ТО, VІ-5 състав е постановил, че оставя без уважение искането на Б. Н. Б. за администриране на молба с вх.№ 362575 от 12.11.2021 г. по съображения, че същата е идентична по съдържание с върнатата молба с вх.№ 344295 от 19.08.2021 г. Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на молбата с вх.№ 344295 от 19.08.2021 г. не може да бъде пренебрегнато с повторно подаване на идентична молба, което представлява злоупотреба с право и е в нарушение на чл. 3 ГПК. Произнасяйки се по посочения начин, първоинстанционният съд е обективирал своето становище по смисъла на чл. 255, ал. 2 ГПК. Това становище не се споделя от състава на ВКС. Съгласно чл. 306 ГПК и разясненията по т. 12 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, първоинстанционният съд е овластен с правомощия да администрира молбата за отмяна, във връзка с което извършва проверка дали тя отговаря на изискването за съдържание, дали са представени съответните документи към нея, както и дали съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. При констатация за несъответствие, съдът оставя молбата за отмяна без движение и дава едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност. При неотстраняване в срок, първоинстанционният съд постановява връщане с разпореждане, което подлежи на обжалване. Първоинстанционният съд не е овластен да извършва проверка за допустимостта и основателността на молбата за отмяна. В случая, поставяйки резолюцията „към дело” с дата 16.11.2021 г. по съображенията, изложени в Разпореждане № 262506 от 29.04.2022 г., първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си, регламентирани с чл. 306 ГПК, като е извършил проверка за допустимостта на молбата с вх.№ 362575 от 12.11.2021 г. Доколкото молбата не е върната, актът му няма за последица преграждане на развитието на производството по извънинстанционния способ за проверка на правилността на влязлото в сила решение, а само е довел до забавяне на това развитие. Забавянето следва да бъде отстранено, като бъде определен срок по чл. 257, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение