Определение № 38 от 02.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 325/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. П. М. от [населено място] срещу определение № 172/22.11.2017 г. по гр.д. № 2363/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила определение от 11.10.2016 г. по ч.в.гр.д. № 10164/2016 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийския районния съд от 20.05.2016 г. по гр.д. № 13057/2015 г. за връщане на въззивна жалба на З. П. М. срещу постановеното по това дело решение от 26.02.2016г. на основание чл. 262, във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради неотстранен в срок недостатък-несвоевременно внасяне на дължимата държавна такса по сметка на съда. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответните страни по частната жалба. Частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че производството по чл.303 и сл. ГПК е уредено като извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със силата на пресъдено нещо и обвързващи страните по спора, в хипотезите, когато е налице някое от основанията, изчерпателно посочени в чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК респ.в хипотезата на чл. 304 ГПК. Посочено е, че определенията на съда по принцип не разрешават със сила на пресъдено нещо съдебния спор, поради което и не могат принципно да се включат в приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК. Изложени са мотиви, че с разясненията по т.6 на ТР 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се приема изрично, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по–нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Формиран е решаващ правен извод, че доколкото определението, чиято отмяна се иска, е от категорията на преграждащите по нататъшното развитие на процеса, но не е определение за прекратяване поради отказ от иска, то същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Определението е правилно. Извънинстанционното производство по отмяна на основание чл.303, ал.1 и чл. 304 ГПК е за преодоляване на последиците на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни актове, които формират такава (сила на пресъдено нещо) по правния спор относно претендираното материално право, което изключва приложението и по отношение на определения за прекратяване на производството. С тях не се формира сила на пресъдено нещо по отношение на правния спор (тъй като се разрешава процесуалноправен въпрос), нито по правните им последици се приравняват на влезли в сила решения. В този смисъл е постановеното по т.6 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите на частния жалбоподател, че молбата за отмяна не може да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като същата е допусната в производство по чл. 307 ГПК до разглеждане в открито заседание, са неоснователни. Съгласно служебното начало в гражданския процес /чл. 7 ГПК/, в хода на цялото съдебно производство съдът следи служебно за наличието на абсолютните процесуални предпоставки и липсата на отрицателните такива, обуславящи допустимостта на същото, поради което допускането на молбата за разглеждане в открито съдебно заседание не е пречка за последващото й оставяне без разглеждане поради недопустимост. Неоснователни са и изложените в частната жалба оплаквания, че в конкретния случай не намират приложение разясненията на т. 6 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите нямат обратно действие. Цитираното тълкувателно решение е постановено на 31.07.2017 г., а обжалваният съдебен акт е постановен на 06.11.2017 г., като съдебният състав е съобразил дадените с него задължителни указания, с които се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма, а не се създава ново правило за поведение, действащо за в бъдеще. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,