Решение № 2907 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. В. Г. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. Б. Бунева от Адвокатска колегия – София против Решение № 18169/28.05.2025 год., постановено по административно дело № 10604/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспорения съдебен акт е неправилен, тъй като е незаконосъобразен, необоснован и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на първоинстанционния съд, че процесното свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е нищожно, доколкото липсват основания за издаване на дубликат. По мнение на оспорващия, изводът за липса на основание за издаване на дубликат не почива на събраните по делото доказателства, нито на относимата правна норма. В тази връзка се сочи, че в писмото на ГД „Национална полиция“ се твърди, че оригиналното СУМПС е подменено в Обединените арабски емирство (ОАЕ), но не е изяснено какво точно (правно и фактически) представлява това подменяне, с какъв акт е иззето/предадено, както и други обстоятелства, имащи отношение към предаването му. Твърди се, че не е изяснено, какво е налагало властите в ОАЕ да изземват СУМПС, след като същото не е валидно на територията на тяхната държава и не може да бъде ползвано. Заявено е, че не е изяснен и въпроса, защо след като оригиналното СУМПС е предадено на българските власти, същото не е върнато на лицето. Развити са и доводи, съгласно които мотивите на съдебното решение са вътрешно противоречиви. По същество се твърди, че в случая не са налице законовите условия за обявяване на нищожност на административния акт. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът – прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП), Отдел 04 „Гражданско-съдебен надзор и административно-съдебен надзор“, редовно призован не се явява и не изразява становище по оспорването. Ответникът – началник отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт В. Пашунов оспорва касационната жалба. Заявява твърдения за правилност на съдебното решение, доколкото същото е постановено при липса на основания за неговата отмяна, поради което формулира искане за оставянето му в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд – София-град е обявил за нищожно Свидетелство за управление на МПС – БГ № 286294979 от 31.07.2023 год. на името на Х. В. Г., [ЕГН]. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по повод протест на прокурор от СГП с формулирано искане за обявяване на нищожността на СУМПС – БГ [номер] от 31.07.2023 год., издадено от отдел „Пътна полиция“ – СДВР на 31.07.2023 год., връчено на 02.08.2023 год. на лицето Х. В. Г. с [ЕГН] от гр. София, чрез прогласяване за нищожно волеизявлението на началник отдел „Пътна полиция“ – СДВР за издаване на процесното СУМПС. Във връзка с така подадения протест и след анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че на 25.07.2023 год., Х. В. Г. е подала в отдел „Пътна полиция“ – СДВР Заявление с вх. № 26180/25.07.2023 год. за издаване на свидетелство за управление на МПС. Към заявлението е приложена декларация, в която лицето е декларирало, че не притежава СУМПС, както и декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, в която е декларирано, че на 24.07.2023 год. в The Moll на „Цариградско шосе“ са й откраднати шофьорската книжка и контролния талон, като с подаването на тази декларация е уведомена, че СУМПС [номер] ще бъде обявено за невалидно. Във връзка с така подаденото заявление с приложените към него декларации, на 31.07.2023 год. на Х. В. Г. е издадено ново СУМПС с [номер], което е връчено лично на лицето на 02.08.2023 год. В последствие е извършена проверка на подаденото от Г. заявление с рег. № 26180/25.07.2023 год., резултатите от която са обективирани в докладна записка № УРИ: 4332р-63044/06.08.2024 год. на полицейски инспектор от отдел „Пътна полиция“ – СДВР. В докладната записка е посочено, че в отдел „Пътна полиция“ – СДВР е получено писмо с рег. № 3286р-3571/19.01.2024 год. на ГД „Национална полиция“, в което се съдържа информация, че СУМПС [номер], издадено на 10.02.2021 год. от отдел „Пътна полиция“ – СДВР на лицето Х. В. Г. е подменено в ОАЕ. С цитираното писмо са изпратени по компетентност получени чрез Дирекция „Консулски отношения“ МВнР 103 броя върнати български СУМПС в Генералното консулство на Република България в Дубай, между които и СУМПС [номер], издадено на 10.02.2021 год. на Х. Г.. В резултат на извършената проверка е установено, че СУМПС [номер], издадено на 10.02.2021 год. не е „изгубено/откраднато“, а е било подменено в друга държава – ОАЕ, с което лицето е попълнило декларация с невярно съдържание и носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел сезиращия протест на прокурор от СГП за допустим, а разгледан по същество за основателен. При формиране на този извод, съдът е посочил, че в случая, от страна на Х. В. Г. е подписана декларация, в която е заявено че СУМПС е откраднато, но видно от доказателствата по делото заявените в тази декларация факти са неверни, доколкото от доказателствата по делото се установява, че СУМПС не е било откраднато, а е подменено в ОАЕ. В резултат на тези факти, съдът е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на дубликат на СУМПС на територията на Република България, в частност не са били налице условията на чл. 160 от ЗДвП. Допълнено е, че липсата на основание за издаване на дубликат на СУМПС води до нищожност на волеизявлението за издаването му, доколкото посредством издадения дубликат лицето притежава два броя СУМПС, удостоверяващи неговата правоспособност за управление на МПС, а това е в противоречие с императивните норми на закона. В съответствие с така обективираните мотиви, съдът е приел, че следва да бъде обявено за нищожно волеизявлението на началник отдел „Пътна полиция“ – СДВР за издаване на Свидетелство за управление на МПС - БГ № 286294979 от 31.07.2023 год. на името на Х. В. Г., [ЕГН]. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция не споделя заявените в касационната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Заявените от касатора доводи за липса на доказателства в подкрепа на изводите на съда са относими по-скоро към задължението на съда да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви, регламентирано в разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В случая, видно от мотивите на оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства, съставляващи част от представената административна преписка, като е изложил и мотиви в подкрепа на формираните от него правни изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват същите на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. В този смисъл, твърдението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неоснователно. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно нищожността на административния акт. В разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е указано, че българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗБЛТ, то се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на Министерски съвет. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в относимата редакция, дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което притежателят декларира в заявлението за издаване на дубликат. Анализът на така цитираната правна разпоредба обосновава извод, че издаването на дубликат, без да са налице предвидените за това хипотези - свидетелството да е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, представлява нарушение на материалноправните разпоредби, което е толкова съществено, че го засяга до степен, която прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир и води до невъзможност за пораждане на допуснатите с него правни последици. По същество, липсата на предвидените в чл. 160, ал. 1 от ЗДвП хипотези обосновава пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и невъзможност за издаване на акт с това съдържание. В случая, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява, че СУМПС не е било откраднато, както е декларирано от заявителката, а е било подменено в ОАЕ, изцяло ирелеватни се явяват обстоятелствата как точно, въз основа на какъв акт и при какви обстоятелства е станала тази подмяна, в каквато насока са възраженията на касатора. Съобразявайки горните доводи се обосновава извод, че волеизявлението на административния орган – началник на отдел „Пътна полиция“ – СДВР за издаването на дубликат е нищожно – постановено при пълна липса на материалноправните предпоставки по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП. Като е обявил нищожността на този административен акт, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,