Определение № 436 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4039/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Постъпила е молба вх.№ 8293 от 25.09.2018г. от [фирма] [населено място] - касатор по делото, за връщане на сумата 7919,82 лв, депозирана по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 884 от 29.06.2017г. по в.гр. д. № 1088/2017г. към молбата са приложени две платежни нареждания от 13.04.2018г., видно от които на посочената дата [фирма] [населено място] е превело по сметка на Ц. П. П. сумата 9764,86лв. – главница и лихва по гр.д. 8858/16г. на ПРС / първоинстанционното дело/ и по сметка на процесуалния представител на Ц. П. в производството – Н. В. П. сумата 2590,98лв. разноски по делото. Ответната страна – Ц. П. П., в писмен отговор вх.№ 10204 от 26.11.2018г. изрично заявява, че са му заплатени „всички присъдени в производството суми – главница, лихви и разноски” – негови и на адвоката му. Съдът констатира, че делото е образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 884 от 29.06.2017г. по в.гр. д. № 1088/2017г., с което като краен резултат [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Ц. П. П. сумата от 7919,82лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, резултат на трудова злополука, станала на 29.12.2015г., призната за трудова с Разпореждане на НОИ ТП [населено място] № 5104-15-4/06.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уврeждането -29.12.2015г., до окончателното изплащане на сумата, като са присъдени и дължимите деловодни разноски. С определение № 391 от 1.08.2017г. по ч.гр. д. № 3093/2017г. на ВКС, IV г. о., изпълнението на горепосоченото въззивно решение е спряно на основание чл. 282 от ГПК - тъй като е внесена парична гаранция в размер присъдената сума. С определение № 186 от 16.03.2018г. по гр. д. № 4039/2017г. на ВКС, IІІ г. о., не е допуснато касационното обжалване на същото въззивно решение и то е влязло в сила от същата дата. С оглед представените платежни нареждания и изричния отговор на Ц. П., че всички присъдени суми са му изплатени, молбата за освобождаване на внесената като гаранция сума е основателна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената за гаранция сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът. В случаи като процесния обаче, когато са представени доказателства за погасяване вземането на кредитора чрез плащане на присъденото вземане, молбата за връщане на сумата следва да бъде уважена. Сумата по обезпечението, следва да бъде преведена по сметката на молителя, посочена в молбата му по чл.282 ал.5 ГПК – Банка Д. ЕАД, под.Център- П., IBAN [банкова сметка], B. STSABGSF, с титуляр [фирма] [населено място]. По изложените съображения съдът