Определение № 10792 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Люлин карс“ ЕООД, чрез адвокат В. Александрова като процесуален представител, против Определение № 26566 от 01.07.2026 г., постановено по административно дело № 3774/2025 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на закона и в противоречие със задължителните указания на ВАС в определение № 3332 от 24.03.2026г. по адм. дело № 2697/2026 г., с което е отменено предходно прекратително определение. Прави се искане за отмяна на съдебното определение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът – главният архитект на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Ответникът – „СМА Индустриал“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. А. Москов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Люлин карс“ ЕООД против Заповед № САГ-24-РА53-949/05.12.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за: 1. Изменение на плана за регулация на УПИ XX-169,260 „за търговско-административен комплекс, жилища, ТП и ПГ“, кв. 64б, м. „ж.к. Люлин – разширение – запад“, поземлен имот с идентификатор 68134.4354.386 и образуване на нов УПИ XX-386 „за търговско-административен комплекс, жилища, ТП и ПГ“, кв. 64б, м. „ж.к. Люлин – разширение – запад“, по зелените цифри, текст и зачертавания, съгласно приложения проект; 2. Заличаване сервитут на съществуващ ВЛ 110kV Суходол в УПИ XVII-4354,610; УПИ I; УПИ II-260 в кв.64, УПИ XX-386 и УПИ XIX „за инженеро-техническа инфраструктура“, кв.64б и създаване на нов сервитут на непроходим кабелен колектор в XVII-4354,610; УПИ XX-172,588; УПИ XXVI от кв.64, както и УПИ XIII-765; УПИ XX-386 и УПИ XIX „за инженеро-техническа инфраструктура“, кв.64б по кафявите линии, цифри, текст и зачертавания, съгласно приложения проект; 3. Изменение на плана за застрояване на м. „Люлин-разширение-запад“, кв.64б с предвиждане на ново застрояване в нов УПИ XX-386 “за търговско-административен комплекс, жилища, ТП и ПГ“, без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица; 4. План-схема по чл.108 от ЗУТ, част „Електрическа“, и е прекратeно производството по делото. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че дружеството - жалбоподател не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ, поради което не разполага с процесуално право да оспори заповедта. Излага съображения, че имотът на дружеството с идентификатор 68134.4354.697 по КККР попада в УПИ ХІХ-за инженерна инфраструктура, който е образуван и от ПИ 68134.4354.388 – собственост на „СМА Индустриал“ ЕООД, поради което е в предметния обхват на одобрения проект, но въпреки това с него не се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на оспорващия. Изводът в тази насока е обоснован със заключението на съдебно-техническата експертиза, според което имотът на дружеството не е съседен на УПИ XX-169,260 /съседен е ПИ 68134.4354.388/, а и с изменението на плана за регулация и плана за застрояване съгласно т.1 и т.3 от заповедта, не се допускат свързано застрояване, намалени отстояния и промяна на предназначението. По отношение промяната на сервитута по т.2 и одобрената план-схема по т.4 от заповедта, съдът приема, че трасето на съществуващите и на новопредвидените кабелни линии не преминават през имота на оспорващия и не го засягат, с оглед на което същият не е предмет на плана. С тези съображения е обоснована недопустимост на жалбата на основанието по чл.159, т.4 АПК. Обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което е нарушен и материалният закон. С Определение № 3332 от 24.03.2026 г. по адм. дело № 2697/2026 г. на ВАС е отменено предходно определение № 429 от 06.01.2026 г., постановено по същото административно дело на АССГ, с което е прекратено производството по жалбата срещу т.1 и т.3 от Заповед № САГ-24-РА53-949/05.12.2024 г. по съображения, че „Люлин карс“ ЕООД не е заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 5 ЗУТ. Според касационната инстанция, оспорващото дружество се легитимира като собственик на УПИ XIX „за инженеро-техническа инфраструктура“, кв.64б м. „ж.к. Люлин – разширение – запад“, Район Люлин, който имот видно от съдържанието на заповедта е предмет на одобрения проект, тъй като през него преминава нов сервитут на непроходим кабелен колектор, който се създава по повод новоурегулирания УПИ XX-386 „за търговско-административен комплекс, жилища, ТП и ПГ“, кв. 64б и предвиденото застрояване в него, поради което се явява непосредствено засегнат от предвижданията на плана по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Сочи се също, че доколкото с процесната заповед е одобрен единен проект, съдържащ предложение за изменение на плана за регулация, на плана за застрояване, създаване на сервитут и план – схема част „Електрическа“, то същият следва да се разглежда в цялост предвид свързаността на отделните му части, поради което „Люлин карс“ ЕООД има правен интерес да оспори заповедта в нейната цялост. Видно е, че при произнасянето си с обжалваното определение, първостепенният съд отново е изложил съображения за недопустимост на производството, които е обосновал с новоприетата СТЕ, сочейки, че по този начин и с преценката на събраните доказателства е изпълнил указанията на касационната инстанция в отменителното определение за установяване на всички спорни обстоятелства. Предвид горните констатации, настоящият състав на касационната инстанция счита оспореното определение за неправилно. Съдебният акт на ВАС по адм. дело № 2697/2026 г. е окончателен и дадените с него указания са задължителни за първостепенния съд според правилото на чл. 235, ал. 2 АПК, а обжалваното определение е постановено в противоречие с тях. Обвързващата сила на указанията на касационната инстанция може да бъде допустимо преодоляна само при настъпването на нов юридически факт, който да промени действителното положение, съществувало към момента на отменителното определение, или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, различна от правния интерес – чл. 159, т. 4 АПК. В случая, заключението на вещото лице, прието след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия не представлява такъв факт, а и основанието за недопустимост на жалбата е същото. Съдът неправилно е обсъждал констатациите на вещото лице във връзка с допустимостта на оспорването като е приел, че предвижданията на одобрения проект не засягат имота на жалбоподателя с идентификатор 68134.4354.697 по КККР. Безспорният факт, че последният е част от УПИ ХІХ, който попада в предметния обхват на проекта по обжалваната заповед, сочи на изводи, че е непосредствено засегнат от предвижданията на плана на основанието по чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ, в който смисъл са задължителните указания в отменителното определение на ВАС. Данните в СТЕ относно трасето на съществуващия и новопроектиран сервитут и относно сервитутната зона не променят положението, въз основа на което са дадени указанията на ВАС. Какъв е статутът на УПИ ХІХ и дали е налице съсобственост върху него са обстоятелства, неотносими към допустимостта на оспорването и съдът неоснователно ги е обсъждал в мотивите на обжалваното определение. От друга страна, предвижданията на проекта във връзка с прокарването на нов сервитут на непроходим кабелен колектор, който се създава по повод новоурегулирания УПИ XX-386, биха били предмет на проверката за законосъобразност на заповедта, т.е. на произнасянето по съществото на спора. Предвид изложеното оспореното определение следва да се отмени като неправилно, а делото - да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Във връзка с искането в частната жалба за връщане на делото за разглеждане от друг състав, следва да се посочи, че в случай на отмяна на определение, АПК не предвижда такава възможност, но съдията може да прецени налице ли е основание за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, вкл. при при наличие на мотиви, свързани със съществото на спора. Предвид изхода по настоящото дело, не е дължимо произнасяне по искането за присъждане на разноски на ответника „СМА Индустриал“ ЕООД. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,