Определение № 9441 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Е., гражданин на Република Албания, чрез процесуалния му представител адвокат Д. Марков, срещу определение № 32476/18.08.2026 г. по адм. дело № 10176/2026 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, трето отделение, 66-ти състав, с което е оставено без уважение искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед рег. № 4485ПАМ-29 от 23.07.2026г. за прилагане на принудителна административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз" за срок от една година, издадена от началника на ГПУ "Гюешево. В частната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон на атакувания съдебен акт, като се твърди, че при постановяването му съдът не е взел предвид всички релевирани от оспорващия доводи, нито вредите, които същият ще понесе в резултат допуснатото предварително изпълнение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано, след като с Определение № 1748 от 04.08.2026 г. по адм. д. № 489/2026 г. на Административен съд - Кюстендил, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - София град. Жалбата е подадена от Д. Е., гражданин на Република Албания, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против заповед рег. № 4485ПАМ-29 от 23.07.2026г. за прилагане на принудителна административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз" за срок от една година, издадена от началника на ГПУ "Гюешево, на основание чл. 44, ал.1 и чл. 42з, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 18 и чл.44в от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и чл.24 параграф 2, буква В от Регламент /ЕС/2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система в областта на граничните проверки. Инкорпорирано е особено искане за споране допуснатото на основание чл.60, ал.1 АПК предварително изпълнение на заповедта. С оспореното определение съдът е оставил без уважение искането на чуждия гражданин. За да постанови обжалвания правен резултат, съдът е обсъдил мотивите на органа за допускане на предварително изпълнение на заповедта и е приел, че жалбоподателят не установява твърдяната от него вероятност от настъпване в резултат от предварителното изпълнение, допуснатото с разпореждане по чл.60, ал.1 АПК, на значителни или трудно поправими вреди, свързани с наложената ПАМ. Определението е правилно. В разглеждания случай намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 3 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административен акт, в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма, след разглеждане на подадено от оспорващия искане за това, в закрито съдебно заседание. В случая, АССГ е съобразил, че от жалбоподателя в първоинстанционното производство не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението му, че предварителното изпълнение на акта ще му нанесе значителни и непоправими вреди, поради което направеният извод в този смисъл извод е обоснован. Общественият интерес е отчетен от законодателя с изключването на суспензивния ефект на подадената жалба срещу заповед, издадена на посочените по- горе основания, а спирането на предварителното й изпълнение може да бъде постановено, но само ако се установи, че провеждането му може да причини на оспорващия Д. Е., значителна или труднопоправима вреда, каквото не представлява според константната съдебна практика, невъзможност лицето да се яви на интервю и да завърши процеса по издаване на лична карта. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на атакувания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила, при което и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК