Определение № 13241 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Кирилова срещу определение № 9428 от 12.08.2024г., постановено по адм. дело № 4502/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването му против решение по т. 37.1 от Протокол № 6 от проведено на 27.02.2024 г. дистанционно заседание на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет в частта, с която на осн. чл.310, ал.6, предл.1 от ЗСВ, е отказано образуването на дисциплинарно производство по направеното от него предложение с рег. индекс № ВСС-4072/22.02.2024 г. в частта относно твърдяното бездействие на Е. Л. Л. - съдия в Софийски районен съд, относно разгледани от него 23 броя граждански дела. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното определение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане на преписката на Съдийската колегия на ВСС за ново произнасяне с изрични указания за правилното прилагане на закона. Ответната страна - Съдийска колегия на Висш съдебен съвет в представен писмен отговор, чрез юрк. Н. Петкова оспорва частната жалба с доводи за правилност на оспореното определение. Иска оставянето му в сила. Ответникът - Е. Л. Л. не изразява становище по частната жалба. С определение от 28.10.2024 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела № C -313/23, C- 316/23 и C - 332/23, по което е постановено решение от 30.04.2025г. Предвид постановеното решение са налице предпоставките по чл. 230, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), доколкото производство е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и тези по сега действаща уредба на чл. 154а, ал. 3 АПК и производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: С разпореденото в решението на СЕС по съединени дела № № C- 313/23, C- 316/23 и C - 332/23 е прието, че правото на ЕС не допуска органи с посочените по-горе правомощия, свързани с проверки на дейността и почтеността на магистратите, какъвто е ИВСС след изтичане на мандатите им, но от това не следва извод, че същите не разполагат с останалите си правомощия – в случая извършване на процесуални действия пред съд. Предвид горното, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното пред настоящия състав определение е отхвърлено оспорването на ИВСС срещу решение на СК на ВСС, с което е отказано образуването на дисциплинарно производство за част от дисциплинарните нарушения, предмет на предложението на ИВСС с рег. № ВСС-4072/22.02.2024 г. поради наличие на предпоставките по чл. 310, ал.6, предл.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдът е приел, че по отношение на конкретно изброените граждански дела приети за решаване през периода 2003 – 2015 г., в частта относно твърдяното бездействие от Л. - съдия в СРС, за периода от датата, на която е станало дължимо съответното изискуемо процесуално действие до 27.02.2019г. са изтекли пет години от извършването на нарушението и с изтичането на срока по чл.310, ал.6 ЗСВ, правомощието на дисциплинарнонаказващия орган да образува дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност на магистрата е преклудирано, поради което Съдийската колегия правилно е отказала да образува дисциплинарно производство по направеното предложение от ИВСС за бездействие по тези конкретни дела. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид датата на направеното предложението за образуване на дисциплинарно производство от ИВСС - 22.02.2024г. с рег. индекс № ВСС - 4072 за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ срещу съдията от СРС Е. Л. Л., следва да се приеме, че ИВСС не е имал правомощия за това предвид цитираното по-горе решение на СЕС. С решение на СЕС от 30 април 2025 година по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 е постановено, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка, членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в Конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. В случая мандатите на всички членове на Инспектората към висшия съдебен съвет са изтекли през 2020 г. и Народното събрание не е избрало нови членове. Не са налице и изменения в законодателството, регламентиращи продължаването на изтеклите мандати в смисъла посочен в решението на СЕС. От изложеното следва, че към датата на внасянето на предложението от ИВСС на 22.02.2024 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Е. Л. - съдия в СРС за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т.2 от ЗСВ, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не е имал правомощия да стори това. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че с оспореното определение правилно по изложените по - горе съображения, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на ИВСС срещу решение по т. 37.1 от Протокол № 6 от проведено на 27.02.2024 г. дистанционно заседание на Съдийската колегия (СК) на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет в частта, в която е отказано образуването на дисциплинарно производство по направеното от него предложение с рег. индекс № ВСС-4072/22.02.2024 г. в частта относно твърдяното бездействие от страна на Е. Л. Л. – съдия в Софийски районен съд. Воден от горното и на основание чл. 154а, ал 3 АПК и чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав