Решение № 11232 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2020 г.

Решение № 11232 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Евро-Финанс" АД, седалище и адрес гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43 срещу Решение № 65 от 13.01.2020 г. на Административен съд, София-област, постановено по административно дело № 1209/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № 885-ИП от 17.07.2019 г. на заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" в Комисия за финансов надзор (КФН), с което на "Евро-Финанс" АД е приложена принудителна административна мярка: 1) да иска от клиентите си, към които има големи експозиции, документи, необходими за оценката на това дали тези клиенти са свързани лица по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013 г., включително но не само: финансови отчети, документи, удостоверяващи произхода и източниците на приходите или разходите на клиентите, документи, удостоверяващи вземанията или задълженията на клиентите от и към конкретни лица, документи, удостоверяващи съвместни договорни задължения; 2) да извърши оценка дали клиентите, към които има големи експозиции, са група свързани лица по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013 г.; 3) да представи в КФН извършената оценка по т. 2, описание на начина, по който е извършена оценката (методологията) и документите, въз основа на които е извършена. Административният акт е издаден на основание чл. 276, ал. 1, т. 1 от Закона за пазарите и финансовите инструменти във вр. с чл. 395 и чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент № 575/2013). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че Насоките относно свързаните клиенти съгласно чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 557/2013 приети от Европейския банков орган, обвързват инвестиционните посредници за извършваната преценка за свързаност на клиентите си, при положение, че КФН не е взела решение, че ще прилага същите в практиката си съгласно § 3, ал. 1 от Закона за пазарите и финансовите инструменти (ЗПФИ) и не е публикувала Насоките на интернет страницата си. С оглед на посоченото дружеството не е имало законоустановено задължение да изисква от клиентите си предоставянето на финансови отчети, конкретни счетоводни документи, удостоверяващи произхода на приходите или разходите им, документи за вземанията им и др. и да извършва преценка за свързаност по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 557/2013. Сочи, че дружеството е изисквало от клиентите си декларация, с посочването на различни хипотези на икономическа свързаност, и счита този подход за достатъчен да изпълни изискването на чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 557/2013, поради което не е налице нарушение на тази разпоредба от правото на Европейския съюз, нито на такава от ЗПФИ или друг национален закон и следователно не е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗПФИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение № 885-ИП от 17.07.2019 г. на заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" в Комисия за финансов надзор. Ответникът по касационната жалба – заместник-председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност, счита същата за неоснователна. В отговор по касационната жалба, сочи, че противно на доводите на касатора Регламент № 575/2013 предвижда критерии за оценка за свързани лица, към които инвестиционните посредници формират експозиции и изключва при прилагането да се използва "механизъм по собствена преценка", какъвто е приложил касаторът чрез декларация за липса на икономическа свързаност изисквана от някои от клиентите му. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представлява се от юрисконсулт А. Гьорчев Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: "Евро – Финанс" АД е инвестиционен посредник (ИП), съгласно лиценз от 18.12.1996 г. на Комисията за ценни книжа и фондови борси, разширен с решение на КФН от 01.02.2006 г. На 23.04.2019 г. зам. -председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", издава заповед № з-137, с която нарежда на "Евро – Финанс" АД да бъде извършена проверка за спазване на изискванията на ЗПФИ и други законови и подзаконови нормативни актове, както и на актове на правото на Европейския съюз, между които и Регламент № 575/2013. Проверката е за периода 03.01.2018 г. до датата на нейното приключване, като проверяващите могат да изискват информация и документи относно периода и преди 03.01.2018 г. В хода на проверката са изискани "заключението на ИП и копие от документите", въз основа на които е извършена преценката за липса на свързаност по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "а" и "б" от Регламент № 575/2013. На 13.05.2019 г. "Евро – Финанс" АД представя пред КФН отчети за капиталова адекватност и ликвидността на дружеството към 31.03.2019 г. от приложенията към които се установява, че дружеството има големи експозиции към изрично посочени лица и групи. На 15.05.2019 г. "Евро – Финанс" АД представя пред КФН писмени обяснения, в които се сочи че не е констатирана свързаност между клиентите/клиентските групи с кодове от 1 до 5 от отчета за големи експозиции и риск от концентрация", като към обясненията прилага документи за идентификация на клиентите, извлечения от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, и на съдружница/акционери, копия от устави и учредителни актове и декларации по чл. 6, ал. 2, чл. 5а, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Административният орган приема, че посочените документи не са достатъчни за извършването на оценка за свързаност по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "а" и "б" от Регламент № 575/2013. На 05.07.2019 г. зам. -председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", изпраща по електронна поща до "Евро – Финанс" АД уведомление по чл. 26 АПК, че започва административно производство по прилагането на принудителна административна мярка на основание чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗПФИ във вр. чл. 395 и чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013, като им предоставя срок за възражения и посочва, че производството ще приключи в срок от 14 дни от получаване на уведомлението. Последното е удостоверено със съобщение, че електронното съобщение е доставено до адресата успешно. На 17.07.2019 г. зам. -председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", издава оспореното решение № 885-ИП за прилагане на принудителна административна мярка спрямо "Евро – Финанс" АД, на основание чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗПФИ във вр. чл. 395 и чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013. Решението е съобщено на адресата на същата дата посредством електронна поща и е получено съобщение за успешно доставяне до адресата. На 31.07.2019 г. "Евро – Финанс" АД подава жалба срещу решението пред КФН. На 15.08.2019 г. КФН издава Решение № 960-ИП, с което отхвърля жалбата на ИП срещу решението за прилагане на принудителна административна мярка спрямо него. На 19.08.2019 г. "Евро – Финанс" АД получава Решение № 960-ИП от 15.08.2019 г. на КФН. На 02.09.2019 г. "Евро – Финанс" АД, подава жалба срещу Решение № 885-ИП от 17.07.2019 г. на зам. -председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", за прилагане на принудителна административна мярка до Административен съд, София-област. Компетентността на издателя на решението за прилагане на принудителна административна мярка спрямо ИП следва от чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН съгласно който: "Заместник-председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", има право самостоятелно да: прилага принудителните административни мерки по глава деветнадесета от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и дял трети, глава двадесет и четвърта от Закона за пазарите на финансови инструменти, по част четвърта, глава двадесет и трета от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и по глава трета от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, които не са от компетентност на комисията. " При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че Регламент № 575/2013 регулира дейността на ИП и определя ограничения по отношение на формираните от ИП големи експозиции, като създава задължение за предоставяне на информация за всяка голяма експозиция пред надзорния орган. Прима още, че избраният от ИП декларативен подход не е достатъчен за извършването на оценка за свързаност по чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013 и по този начин са нарушени пряко действащите правни норми от посочения регламент. Съдът изрично е посочил, че КФН не е заявила спазването на Насоките относно свързаните клиенти по чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013 (Насоките), издадени от Европейския банков орган (ЕБО), но това не се отразява на законосъобразността на административния акт, доколкото Насоките имат за цел да наложат последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение за прилагане на принудителна административна мярка и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилни са и изводите на съда относно приложението на материалния закон. Основният довод на касатора за неправилност на съдебния акт се отнася до това, че съдът не е отчел, че Насоките на ЕБО не могат да бъдат прилагани спрямо ИП, тъй като КФН не е взела нарочно решение за прилагането им в практиката си и не е уведомила за това ЕБО, а друго нарушение на нормативни изисквания не е установено и няма правно основание за налагане на принудителната мярка. Доводът е неоснователен. Приложената принудителна административна мярка не се отнася до неизпълнение на конкретна точка от Насоките. Последните са използвани от административния орган, като илюстрация на необходимите документи, въз основа на които може да се извърши надеждна оценка за свързаност по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013. Следователно, посочването им в обстоятелствената част на оспорвания административен акт не може да повлияе на законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Последната е мотивирана от фактическа страна с това, че ИП не разполага с достатъчно надеждни административни и счетоводни процедури и подходящи механизми за вътрешен контрол, за да установи, управлява, отчита и регистрира всички големи експозиции и последващите изменения в тях. Задължението за това следва пряко от чл. 393 от Регламент № 575/2013. Административният орган е преценил, че създаденият от ИП механизъм на проверка за свързаност по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013, включващ събирането на идентификационни данни и декларация от клиентите, не е достатъчен и надежден да отговори на изисквания на регламента и да гарантира стабилността на посредника и контрола върху максималните размери на големите експозиции по чл. 395 от Регламент № 575/2013. Именно чл. 395 във вр. чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013 е посочен като правно основание за прилагане на принудителната мярка по чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗПФИ. Разпоредбите на европейските регламенти имат пряко и непосредствено действие спрямо лицата в държавите членки на Европейския съюз. Регламент № 575/2013 има за цел да гарантира финансовата стабилност на участниците на пазарите за банкови и финансови услуги и да осигури защита на най-високо ниво на интересите на инвеститорите и вложителите съгласно съображение 7 от същия. Регламентът е част от правната рамка за осъществяване на дейността на кредитните институции и инвестиционните посредници, наричани общо "институциите" в регламента съгласно съображение 3. Съгласно съображение 29 регламентът следва да вземе предвид ролята на ЕБО и да улесни упражняването на правомощията му, заложени в Регламент 1093/2010 г., като създаде едни и същи правила за целия съюз. Регламент № 575/2013 създава задължение за институциите, като по неговия смисъл това са и ИП, да подобрят процесите на оценка и управление на риска, като разработят и утвърдят системи за управление на риска във връзка с формирането и управлението на експозициите на клиенти (съображение 42). Изрично е посочено, че прекомерната концентрация на експозиции на един клиент или група свързани клиенти може да доведе до неприемлив риск от загуба и това се счита за неблагоприятно за платежоспособността на институциите, както и че наблюдението и контролът върху експозициите на институцията следва да са неразделна част от надзорната дейност (съображение 53). Всичко посочено води до извода, че настоящият ответник има право да преценява надеждността на процесите на оценка, наблюдение и контрол, които прилага ИП в дейността си. Именно това е направил ответникът и е заключил, че прилаганият подход чрез идентификация на клиентите и декларация не са достатъчни да удовлетворят повишените изисквания на Регламент (№ 575/2013 относно контрола на максималните размера на големите експозиции (чл. 395) и по отношение на свързаността на клиентите с големи експозиции по смисъла на чл. 4, § 1, т. 39, б. "б" от Регламент № 575/2013.