Определение № 60077 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано по частна жалба, подадена от П. М. Н. чрез адв. Ю. С., срещу определение № 35/16.02.2021 г. по гр. д. № 118/ 2021 г. на ВКС, II-ро г. о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязлото в сила решение № 239/28.06.2018 г. по гр. д. № 56/2018 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 112/31.07.2017 г. по гр. д. № 582/2015 г. на Ботевградския районен съд за допускане на делба на недвижими имоти. С довод, че приложеното към молбата за отмяна писмено становище на главния архитект на Община - П., издадено след постановяване на решението, чиято отмяна е поискана, е ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на приключилото производство, жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли за неговата отмяна. С писмен отговор Д. А. С. и Ц. А. Т., ответници по частната жалба, я оспорват като неоснователна. Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице с правен интерес от обжалването и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че е сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение, в която се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като молителката сочи като ново писмено доказателство от съществено значение за делото становище по чл. 201 ЗУТ изх. № 1100-357/1/03.07.2019 г. на главния архитект на общината, според което три от допуснатите до делба поземлени имоти участват с определени площи в урегулирани поземлени имоти, съсобствеността върху които с трети за делото лица не е ликвидирана. Съставът на ВКС е приел, че молбата е недопустима, защото се основава на новосъздаден документ относно факти, които са били доказани в приключилото съдебно производство с други документи, обсъждани от съда при решаване на делото. Ето защо е прието, че представеният документ не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и основаните на него твърдения не покриват изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за мотивиране на това основание за отмяна на влязло в сила решение, а по същество съставляват опит да се ревизират изводите на съда относно това съставляват ли поземлени имоти № ...., № .... и № ... годен обект на делбата и участват ли всички съсобственици в производството. Прието е също, че молбата е недопустима и защото за останалите имоти, допуснати за делба, извън трите, за които се отнася становището на главния архитект, страната не е мотивирала каквото и да е основание по чл. 303 ГПК. Изводът на съда за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение в частта относно делбата на: ПИ № .... от кв. ... по плана на [населено място], Община - П., с неурегулирана площ от 630 кв. м., с участие в УПИ .... от кв. ... и УПИ ... от кв. ..., за които не е приложена регулацията; ПИ № ... от кв. .. по плана на [населено място], Община - П., с неурегулирана площ от 50 кв. м., с участие в УПИ ...... от кв. ... с неприложена регулация, и ПИ №... от кв. ... и кв. ... по плана на [населено място], Община - П., с неурегулирана площ от 1 865 кв. м., с участие в УПИ .... от кв. ...., нереализирана [улица], ... към о. т. .., УПИ ...-общ от кв. .., УПИ... от кв. .. и УПИ ... от кв. ..., за които не е приложена регулацията, не се споделя от настоящия състав на ВКС, I-во г. о. Молбата за отмяна съдържа твърдения, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна е поискана, е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно при решаването му. С молбата за отмяна е представено въпросното ново доказателство - становище на главния архитект на Община - П., изх. № 1000-357/1/03.07.2019. По този начин е изпълнено изискването на закона и на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС за редовност на молбата за отмяна. Дали представеното доказателство е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и дали то обосновава посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение е въпрос от преценката по същество, по който ВКС следва да се произнесе по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК с решение, а не в закрито заседание с определение. Като незаконосъобразно в тази част, както и в частта, с която в полза на ответниците по молбата са присъдени разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, определението следва да се отмени, а делото следва да се върне на състава на ВКС, II-ро г. о., за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна. В останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима; ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Настоящият случай е такъв, тъй като в молбата за отмяна не са изложени никакви основания за отмяна на влязлото в сила решение в частта относно делбата на поземлени имоти, съставляващи нива № ......, ливада № ........., ливада № .........., нива № .........., нива № ........., овощна градина №.........., овощна градина № .........., нива № .........., нива № ..........., нива № ........, ливада № .........., нива № ............. и ливада № ............. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.