Определение № 12850 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11593/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частните жалби на П. В. М., Е. – В. М. и В. Б. М. срещу Определение № 22458/ 30.06.2025 г. поправено с Определение № 22461/30.06.2025г. по адм. дело № 11573/2024г. по описа на Административен съд София – град. Твърди се неправилност на съдебните актове и се иска отмяната им. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частните жалби на Е. – В. М. и В. Б. М. за процесуално недопустими, тъй като не са подадени от надлежна страна. Адресат на обжалваните определения е П. В. М., поради което трети лица не притежават процесуалната легитимация, да ги обжалват. Ето защо жалбите на Е. – В. М. и В. Б. М. следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях прекратено на основание чл.215 т.1 от АПК. Частната жалба за П. В. М. е процесуално допустима като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С Определение № 27357/17.12.2024 г. по адм. дело № № 11573/2024 г. по описа на АССГ, последният е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. М., П. В. М. и Е. – В. М. срещу Отказ на директора на ДСП „Красно село“ да издаде удостоверение за подадени заявления и получени помощи от 1992 г. до момента, тъй като счетоводните документи, по които е изплащано се съхраняват 50 години, и производството по делото е прекратено. Съобщението е връчено на П. В. М. на 18.01.2025 г. На 29.01.2025г. е постъпила частна жалба от П. В. М. срещу съдебният акт, подадена по пощата на 27.01.2025г., с искане за освобождаване от държавна такса. С Разпореждане № 3190 от 31.01.2025 г. съдът е указал на този жалбоподател да представи доказателства за спазване 7-дневния срок за оспорване на посоченото определение, както и да подаде декларация за лично и семейно положение попълнена, по образец. Това разпореждане е връчено на П. М. чрез майка му В. М. на 17.02.2025 г. С жалба от 24.02.2025г. П. М. е обжалва Разпореждане № 3190 от 31.01.2025г. С Разпореждане № 7068 от 28.02.2025 г. на основание чл.213а ал.1 изр. второ и чл.213 ал.2 вр. чл.215 т.4 от АПК, съдът е върнал частната жалба на П. В. М. срещу определение № 27357 от 17.12.2024 г. по адм.д. № 11573/2024 г. по описа на АССГ и оставил без разглеждане частната жалба на П. В. М. срещу Разпореждане № 3190 от 31.01.2025г. по делото на АССГ. Съобщение за разпореждането е връчено на П. М. на 22.03.2025 г. С частна жалба с пощенско клеймо от 31.03.2025г. П. М. е обжалвал разпореждане № 7068 от 28.02.2025 г. Съдът е приел, че жалбата е подадена срещу частично обжалваем акт, но същата е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.215 т.3 АПК, поради което с определение № 13211 от 15.04.2025 г. съдът е оставил без разглеждане частната жалба с пощенско клеймо от 31.03.2025г. на П. В. М. срещу разпореждане № 7068 от 28.02.2025г. по адм.д. № 11573/2024 г. по описа на АССГ. Това определението е връчено на 03.05.2025 г. С разпореждане по вх. № 8625 от 19.05.2025г. на председателя на Шесто отделение във ВАС е препратена жалба на П. М. срещу посоченото определение за администриране съобразно чл.213а ал.1 и сл. АПК. Първоинстанционният съд е установил, че към жалбата не е приложен документ за внесена държавна по сметка на ВАС, поради което с разпореждане № 19489 от 06.06.2025г., е оставил без движение жалбата на П. М. срещу Определение № 13211 от 15.04.2025 г. по адм.д. № 11573/2024 г. по описа на АССГ и е дал указания на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване съобщение за настоящото разпореждане да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВАС или да поиска освобождаване от държавна такса чрез попълване декларация по образец, като при неизпълнение жалбата ще бъде върната, както и да представи доказателства за подаване жалбата в срок. Съобщението е връчено на 16.06.2025 г., но указанията не са изпълнени. На 25.06.2025г. е депозирана бланкетна жалба на П. М. срещу посоченото разпореждане. При тези факти съдът е приел, че оспорването срещу разпореждане № 19489 от 06.06.2025 г. е недопустимо по арг. на чл.229 ал.1 АПК и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Указанията дадени с посоченото разпореждане не били изпълнени, респ. нередовността не е отстранена, поради което и жалбата следва да се върне на основание чл.231 вр. чл.213а ал.1 изр.второ. При тези мотиви с Определение № 22458/ 30.06.2025 г. поправено с Определение № 22461/30.06.2025 г. по адм. дело № 11573/2024г. по описа на Административен съд София – град, съдът върнал жалбата на П. В. М. срещу определение № 13211 от 15.04.2025 г. по адм. дeло № 11573/2024 г. по описа на АССГ и е оставил без разглеждане жалбата на П. М., срещу разпореждане № 19489 от 06.06.2025г. по адм.д. № 11573/2024 г. по описа на АССГ. Определението е частично неправилно. Неправилно АССГ е приел, че указанията за отстраняване на нередовности по депозираната частна жалба срещу Определение № 13211 от 15.04.2025г. по адм.д. № 11573/2024 г. по описа на АССГ не са изпълнени. Това определение е съобщено на П. М., чрез майка му В. Б. М. на 03.05.2025 г. седмодневния срок по чл.230 от АПК е изтекъл на 10.05.2025 г. - събота, поради което същият изтича в първия работен ден съгласно чл.60 ал.6 от ГПК, а именно 12.05.2025 г.. Жалбата е подадена по пощата на 12.05.2025 г. т.е. преди изтичането на срока за обжалване, поради което е в срок. Като нередовност на същата е прието, че се дължи държавна такса съгласно чл.235а от АПК, поради което с Разпореждане № 19489 от 06.06.2025г. по адм.д. № 11573/2024 г. по описа на АССГ, първоинстанционният съд я е оставил без движение с указания за внасянето и. Действително указанията дадени с това разпореждане са незаконосъобразни, тъй като частната жалба е подадена срещу съдебен акт издаден на основание чл.213а ал.2 от АПК и за нея не се дължи държавна такса съгласно ал.7 на същия текст. Независимо от това, законодателят е изключил правната възможност за обжалване на разпорежданията, с които се дават указания. Така и в случая за частния жалбоподател не е налице правен интерес от съдебното оспорване, тъй като неговите права и законни интереси биха били засегнати едва от последващия акт - за прекратяване на съдебното производство, поради неизпълнение на дадените указания, но не и от разпореждането за даване на указания, тъй като последното не прегражда съдебното производството. С това разпореждане съдът се произнася по процесуални въпроси, свързани с редовността на подадената жалба и на образуваното с депозирането й съдебно производство. Правилно АССГ е приел, че обжалването на това разпореждане е недопустимо, тъй като с него се дават указания за отстраняване на нередовности по подадената частна жалба. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, на обжалване с частна жалба подлежат разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. С постановеното от Административен съд София - град разпореждане № 19489 от 06.06.2025г. по адм.д. № 11573/2024 г. по описа на АССГ не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, не попадат и сред изрично предвидените в закона случаи, в които определенията и разпорежданията подлежат на инстанционен контрол. Като се е позовал на чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт в тази част, който предвид липсата на отменителни основания следва да бъдат оставени в сила. Доколкото обаче указанията за отстраняване на нередовност на частната жалба дадени с това разпореждане са незаконосъобразни, то следва да се приеме, че липсва неизпълнение на тези указания, поради което и липсва основание за връщане на подадената от П. В. М. жалба срещу определение № 13211 от 15.04.2025 г. по адм. дeло № 11573/2024 г. по описа на АССГ. Като е приел обратното първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт в тази част. Водим от горното и на основание чл.215 т.1, чл.213а ал.7 във вр. с чл. 221, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,