Определение № 47 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 245/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба с вх.№ 9205 от 24.11.2020г. от Н. П. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против определение № 298 от 4.11.2020г. по гр.д.№ 2972/2020г. на състав на ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна, с правно основание чл.301, ал.1, т.1 ГПК поради просрочие. Жалбоподателят счита така постановеният акт за неправилен и желае да бъде отменен, а подадената молба за отмяна – уважена. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от П. М. М., чрез процесуалния представител адвокат М., с който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., съгласно списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита от 23.01.2021г., в който за посочената сума е отразена като заплатена в брой. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Н. П. Л. е подала, на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 169 от 9.01.2019г. по гр.д.№ 13772/2017г. на СГС, в частта в която е осъдена да заплати на П. М. суми от 8 970лв., 5 420лв. и 5 794.17лв., по уважени три иска с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, представляващи половината от изцяло заплатените от ищеца погасителни вноски в периода 2.02.2009г.-12.12.2013г., по договор за жилищен кредит № 1651/2008 от 19.06.2008г., сключен с „Банка Пиреос“АД, по който страните по делото са били солидарни длъжници. /Решението е влязло в сила на 10.12.2019г., когато с определение по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване/. В молбата за отмяна, изложените твърдения са, че на 20.02.2009г. молителката е сключила предварителен договор с П. М. за продажба на собствената й 1/2ид.ч.от недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място][жк], [жилищен адрес]. П. 2014г. П. М. е предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 ГПК и е постановено определение по чл.288 ГПК № 264 от 3.04.2017г. по гр.д.№ 152/2017г.на ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивния акт, с който предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, е уважен. Постановяването на определение № 264 е посочено като ново обстоятелство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че независимо, че е имала пълномощник, който я е представлявал в хода на приключилото производството, не я била своевременно уведомена за постановения акт. В допълнително представена молба-уточнение, тя е посочила, че след като на 10.12.2019г. е бил постановен акта, с който ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивния акт чиято отмяна сега иска, тя се е свързала с адвоката си, за да разбере на какъв етап е производството по чл.19, ал.3 ЗЗД и на 15.12.2019г. е научила за акта от 3.04.2017г. С обжалваното определение № 298, състав на ІV г.о. на ВКС е преценил молбата за отмяна за недопустима и я е оставил без разглеждане поради просрочие със следните мотиви: След направена справка в материалите на гр.д.№ 13772/2017г.на СГС /по което е постановен акта, чиято отмяна се иска/, съставът е констатирал, че на 27.06.2018г., в нарочно писмено становище „Н. Л., чрез пълномощника си адвокат И. е заявила, че по гр.д.№ 2255/2014г.на СГС има влязло в сила решение“ и е поискала това решение да бъде прието като доказателство. Въз основа на това, съставът на ІV г.о. на ВКС е достигнал до извода, че молителката е узнала най-късно на 27.06.2018г., а при добросъвестно упражняване на правата си е могла да узнае и да се снабди с акта и по-рано, за постановяване на определението на ВКС от 3.04.2017г. Следователно, срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, който започва да тече от узнаването на новото обстоятелство, вече е бил изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна. Посочено е и че „соченото като ново обстоятелство няма такъв характер, тъй като то е във връзка с представено и прието от въззивния съд“ доказателство. В подадената частна жалба, жалбоподателката не е изложила доводи във връзка с така посочените мотиви на обжалвания акт, освен че е повторила тезата си, че е узнала за акта на ВКС от 3.04.3017г., на който се позовава, на 15.12.2019г., когато се е свързала с пълномощника си. Настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за неоснователна. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от деня, от който на молителя е станало известно новото обстоятелство, на което се позовава. След като в случая – новото обстоятелство, на което се позовава молителката е постановеното на 3.04.2017г. определение № 264 от 3.04.2017г. по гр.д.№ 152/2017г.на ІІІ г.о. за недопускане на касационно обжалване на въззивния акт, с който предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е уважен, от съществено значение е установяване на обстоятелството - кога тя е научила за него. Молителката не оспорва установеното от състава на ВКС обстоятелство, че на 27.06.2018г., в хода на производството по гр.д.№ 17772/17г. на СГС, нейният пълномощник е подал молба, от която е видно, че е бил уведомен, че към тази датата е налице влязъл в сила акт, с който производството по чл.19, ал.3 ЗЗД е приключило. Касае се пълномощник, който се е легитимирал с пълномощно, подписано от молителката Н. Л.. Той е действал от нейно име и за нейна сметка, като „последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания“ /чл.36, ал.2 ЗЗД/. След като извършените от представителят процесуални действия се считат за извършени и обвързват представляваната от него страна и пораждат действие за нея, при неоспорване на обстоятелство за наличие на надлежно учредена от нея представителна власт, се явяват неоснователни възраженията на молителката, че тя не е била своевременно уведомена за действията, предприети от пълномощника й по гр.д.№ 17772/17г. на СГС и че не е била уведомена за постановеното на 3.04.2017г. определение № 264. Правилен е изводът на състава на ВКС, че от съдържанието на подадената по гр.д.№ 13772/2017г.на СГС е видно, че към датата на подаването й - 27.06.2018г., молителката вече е знаела за твърдяното от нея като ново обстоятелство –постановено определение по чл.288 ГПК, с № 264 от 3.04.2017г. по гр.д.№ 152/2017г.на ІІІ г.о.,с което е влязло в сила решението по гр.д.№ 2255/2014г.на СГС и затова подаването на 6.03.2020г. на молбата за отмяна е след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдените установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение