Определение № 184 от 11.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 6900 от 28.02.2013 год./вписана на 17.05.2013 год./ на Т. И. Н., П. И. Ж., Б. М. П. и И. М. П. за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 и по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 442 от 09.09.2009 год. по гр.дело № 1003/2008 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е потвърдено въззивното решение № 378 от 12.12.2007 год. по гр.дело № 765/2007 год. на Пернишкия окръжен съд. С последното е оставено в сила решение № 231 от 20.04.2007 год. по гр.дело № 200/2007 год. на Пернишкия районен съд, с което по отношение на И. П. К. и М. П. К. – наследодатели на молителите, е признато за установено, че С. Г. В., В. Г. Г. и Р. И. Г. са собственици на УПИ * в кв.* по плана на [населено място] с площ * кв.м. и ответниците са осъдени по чл.108 ЗС да предадат владението на реална част от този имот с площ * кв.м., както и да заплатят обезщетение на всеки от ищците по 1 498,67 лева за ползване на имота. Молителите обосновават твърдение за наличие на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, като представят и се позовават на заповед № 275 от 21.02.2012 год., влязла в сила на 12.03.2012 год., с която на основание чл.53, ал.2 З. и влязло в сила решение за уважаване на иск на същото основание е одобрена поправка на кадастралния план относно границата между имоти пл.№№ * и * в кв.* по плана на [населено място]. Твърдят, че с тази заповед е бил отменен административния акт – заповед № 2242 от 04.11.1993 год. за одобряване на кадастралния план на селото, в частта й относно границите между имоти пл.№№ * и * в кв.*, послужила като основа за уважаване на иска за собственост по атакуваното влязло в сила решение. Молителите поддържат и второ основание за отмяна – по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Позовават се на влязло в сила решение № 190 от 27.05.2011 год. по гр.дело № 80/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е бил уважен иск по чл.53, ал.2 З., предявен от И. П. К., Б. М. П. и И. М. П. срещу С. Г. В., В. Г. Г. и Р. И. Г., като е признато за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 2242/04.11.1993 год., И. П. К. и М. П. К. са били собственици на имот с граници: дере/река/, улица, имот пл.№ * и имот пл.№ * с площ от * кв.м., който неправилно е заснет по кадастралния план като част от имот пл.№ *, а не от имот пл.№ * и е заключен между буквите Б,В,Г,Б по скицата на вещите лица, приложена към заключението с вх.№ 27183/01.11.2010 год. Твърдят, че атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение по иска по чл.108 ЗС противоречи на влязлото в сила решение по иска по чл.53, ал.2 З., поради което следва да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна С. Г. В. и В. Г. Г. от [населено място] са на становище, че не са налице основания по чл.303, ал.1, т.3 и по чл.301, ал.1, т.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да се произнесе най-напред по допустимостта на молбата за отмяна на заявеното с нея основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, а ако липсват законовите предпоставки за разглеждането й на това основание, да се прецени дали молбата е допустима на другото заявено основание – по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. По основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК, срокът за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е тримесечен, считано от деня на влизане в сила на последното от противоречащите си две решения. Поради това, че и в двете производства би следвало да са участвали едни и същи страни, моментът на влизане в сила на последното решение и неговото узнаване от заинтересуваната страна ще съвпаднат, което определя този момент като начало на срока за подаване на молба за отмяна. В случая, последното решение - № 190 от 27.05.2011 год. по в.гр.дело № 80/2011 год. на Пернишкия окръжен съд е влязло в сила на 05.07.2011 год., а молбата за отмяна е подадена на 28.02.2013 год., т.е. след като е изтекъл тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, както по отношение на молителите Б. М. П. и И. М. П./ищци по в.гр.дело № 80/2011 год. на Пернишкия окръжен съд/, така и по отношение на наследодателя на молителите Т. И. Н. и П. И. Ж. – И. П. К. /ищец по в.гр.дело № 80/2011 год., починал на 13.01.2013 год./. Правото на страната да иска отмяна е преклудирано и универсалните й правоприемници – наследниците й по закон също не са легитимирани да упражнят това право. Предвид на това, молбата за отмяна на това основание е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, а в тази част производството по делото следва да бъде прекратено. По основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК Молбата за отмяна на това основание отговаря на условията по чл.306 ГПК, подадена е от заинтересувани страни в рамките на пределния едногодишен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК и е вписана на 17.05.2013 год./в указания в съобщението, връчено на 15.05.2013 год. едноседмичен срок/, поради което следва да се допусне до разглеждане в съдебно заседание. По тези съображения, Върховият касационен съд, състав на ІІ г.о.