Определение № 6727 от 19.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Директора на РИОСВ Варна срещу Определение № 13626 от 17.12.2024 г. на Административен съд – Варна по адм. д. № 3033/2024 г. С обжалването определение съдът е отменил по жалба на СНЦ „За чиста Добруджа“, ЕИК 207921856, Решение № ПИ-6/2024г. от 12.12.2024г. на Директора на РИОСВ – Варна, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-5-5/2024 г., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на “Ветроенергиен парк Изгрев, ел. подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна” в поземлени имоти в землище село Славеево, община Добричка, землище село Пчелино, община Добричка и землище на село Одърци, община Добричка, област Добрич. Същото е издадено по искане на възложителя на инвестиционното предложение „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД. В жалбата са изложени доводи за недопустимост, необоснованост, неправилно прилагане на чл. 60, ал. 1 от АПК. Против същото определение е подадена и частна жалба от „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД, в която се твърди, че Административен съд – Варна се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорване на допуснатото предварително изпълнение, поради което обжалвания съдебен акт бил недопустим. Излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът СНЦ „За чиста Добруджа“, в писмено становище счита подадените жалби за неоснователни. Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни, с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за тях съдебен акт. След като разгледа частните жалби по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, ги намери за неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд – град Варна е образувано по жалба на СНЦ „За чиста Добруджа“ срещу Решение № ПИ-6/2024г. от 12.12.2024г. на Директора на РИОСВ – Варна, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-5-5/2024 г., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на “Ветроенергиен парк Изгрев, ел. подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна” в поземлени имоти в землище село Славеево, община Добричка, землище село Пчелино, община Добричка и землище на село Одърци, община Добричка, област Добрич. Същото е издадено по искане на възложителя на инвестиционното предложение „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД, в което са изложени доводи за необходимост от защита на особено важен неин интерес. За допуснатото предварително изпълнение е определена гаранция от административния орган в размер на 35 000 лв., която е внесена от заявителя. Неоснователни са възраженията за недопустимост на обжалваното определение. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) е ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004 г.). Разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 5 от същата (в който смисъл е и § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗООС) дефинират понятието "засегната общественост". СНЦ „За чиста Добруджа“, е юридическо лице с нестопанска цел, учредено за осъществяване на дейност в обществена полза, регистрирани при спазване на националното законодателство, с предмет на дейност опазване на околната среда, поради което несъмнено отговарят на дефиницията "засегната общественост" по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Орхуската конвенция. Ето защо и с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 2, букви "а" и "б" и ал. 5 от Конвенцията, същото е процесуално легитимирано да обжалва процесния административен акт. За да постанови обжалваното определение, Административен съд – Варна е приел, че административният орган не е изложил конкретни мотиви относно наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. В случая административният орган не бил изложил конкретни мотиви, а преповторил законовите предпоставки за допускане на предварително изпълнение, което било равнозначно на липса на мотиви. Всички аргументи за осуетено или сериозно затруднено изпълнение на акта, или последвала от закъснението на изпълнението значителна или трудно поправима вреда, или за необходимост от защита на особено важен интерес на дружеството, във връзка с което била внесена гаранция били в условията на неконкретизирана евентуалност, обоснована с вероятната продължителност на съдебното оспорване на Решение № ВА-5-5/2024г. Според съда подобен аргумент бил ирелевантен и би обезсмислил суспензивния ефект на всяко обжалване на административен акт. Наред с това, обхватът и мащабът на инвестиционния проект изначално предполагали продължителен период на реализирането му. Липсвали конкретни твърдения и доводи по какъв начин с допускане на предварителното изпълнение на акта щели да се осигурят животът или здравето на гражданите, нито било посочено как с предварителното изпълнение ще се защитят особено важни държавни или обществени интереси, и кои са те, нито били представени доказателства, обезпечаващи подобен извод. Посочените предпоставки били изложени декларативно, без обвързването им с конкретика и факти. Доводите за повишаване на количеството “чиста енергия” при въвеждането в експлоатация на парка, за незасягане здравето на гражданите или увреждане на обществени интереси и за потенциално забавяне на съгласувателните процедури били изцяло неотносими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение. Не било аргументирано по никакъв начин кои са фактите и обстоятелствата, които правят възможно евентуалното осуетяване и затрудняване на изпълнението на Решение № ВА-5-5/2024 г. Определението на Административен съд – Варна е правилно. Неоснователно е възражението на частите жалбоподатели, че производството пред АдмС Варна е недопустимо, тъй като е образувано по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването на административния акт. Спецификата на административните производства, свързани с опазване на околната среда е свързана с всеобщото право на живот в околна среда, която е благоприятна за здравото благосъстоянието на всеки човек и на обществото като цяло. По тази причина по делата, свързани с опазване на околната среда ролята на обществото, изразявано чрез обществените организации с идеална цел е особено подчертана. Предвид именно на тази роля и в съответствие с предписанията на Орхуската конвенция от 1999, се признава правото на жалбоподател на подобна организация. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК съдържа възможност органът да разпореди предварително изпълнение на издадения от него административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - за защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на засегнатите страни, доколкото придава изпълнителна сила на един нестабилен административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на заинтересованите страни и засегнатите обществени отношения, ако впоследствие актът бъде отменен. Затова в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. Тогава, когато предварителното изпълнение се допуска по инициатива на органа законодателят е определил предпоставките, при които това може да стане и те са: да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Тогава, когато предварителното изпълнение се допуска по искане на страна в административното производство законодателят е посочил, че това може да стане единствено в защита на особено важен неин интерес. Така определените законови предпоставки за допускане на предварителното изпълнение са пряко следствие на компетентността, която органа има и която упражнява с цел задоволяване на държавни и обществени интереси, и личните права и интереси, които страната в административното производство защитава. В случая допуснатото предварително изпълнение е по искане на възложителя на инвестиционното предложение по смисъла на чл.83 ал.1 от ЗООС за които нужди е предприета процедурата по ОВОС. Като мотиви за допускане на предварителното изпълнение е посочено продължителността на процедурата за съдебен контрол за законосъобразност, което би довело до прекомерното удължаване на съгласуванителните и разрешителни режими и създава риск за практическото реализиране на инвестиционното намерение. Посочено е, че предварителното изпълнение не би засегнало здравето на гражданите, нито би увредило обществени интереси. Посочено, че съществува опасност, да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на административния акт - Решение по ОВОС, тъй като ако в определен срок не се реализират съответните права, процедурата по ОВОС би се оказала в значителна степен обезсмислена. От закъснението на изпълнението можело да последва значителна или трудно поправима вреда за инвеститора, като материалният израз на загубата и на потенциалната вреда за дружеството била твърде сериозна величина и не би следвало да се възпрепятстват възможностите за създаването на предпоставки за евентуалната по-бърза реализация на намерението. Крайната цел била в интерес на обществото, в обществен интерес било и реализирането й в минималния възможен срок, който от своя страна бил наложителен с оглед своевременното придвижване на последващите съгласувателни процедури и осигуряване на финансирането за реализация на проекта. В този случай винаги при положително произнасяне е необходимо определяне на гаранция - от административния орган, като такава е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. При преценката на основателността на искането за допускане на предварително изпълнение на Решение по ОВОС, е необходимо съпоставяне на интереса на молителя с обществения интерес, свързан с конкретния предмет на делото, относно въздействието върху околната среда от реализирането на проекта, във връзка с опазването на живота и здравето на хората, както и с обществената потребност от енергийния проект. Спецификата на делата, свързани с опазване на околната среда е свързана с всеобщото право на живот в околна среда, която е благоприятна за здравето и благосъстоянието на всеки човек и на обществото като цяло. Принципите, на които е подчинено опазването на околната среда, посочени изрично в чл. 1 от ЗООС и спецификата на този вид дела изискват съдът служебно да вземе предвид и обсъди исканото предварително изпълнение на икономическия проект в контекста на въздействието му върху околната среда. Отрицателното въздействие върху околната среда е основен предмет на делото и основен предмет на доказване. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС – Определение № 7928 от 30.06.2015 г. по адм. д.№ 6292/2015 г. по описа на ВАС, Определение № 10864 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2018 г., 5-членен с-в. Следва да се посочи, че искането на адресата на акта за допускане на предварително изпълнение не е подкрепено с никакви доказателства относно изложените доводи за особено важен неин интерес. Липсват каквито и да е данни, че се протака съдебното производство, както и че са предприети някакви действия за реализация на инвестиционния проект. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е отменил допуснатото на предварително изпълнение на издадения административен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Определението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на процесуалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски от частния жалбоподател „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД. Останалите страни не са правили искания за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение