Решение № 5162 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2017 г.

Решение № 5162 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Г., подадена чрез адв. И. Й., против решение № 2449/23.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2439/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № Р-16001615009144-091-001/20.06.2016 г. на ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 632/15.09.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - П.. По подробно изложени в жалбата съображения поддържа доводи, че решението е неправилно в следствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Формулирани са касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на РА. Ответникът - дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 20.03.2017 г. юрк. Стоянова е депозирала писмени бележки, в които моли да се отхвърли касационната жалба, излага доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, съдържащите се в нея отменителни основания, по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение АДмС - П. е отхвърлил жалбата на С. Н. Г. против РА № Р-16001615009144-091-001/20.06.2016 г. на ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 632/15.09.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - П.. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Според съда законосъобразно органът по приходите е провел ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. От фактическа страна съдът е установил, че през процесния период С. Г. е била съдружник в следните дружества: "Ер 35" ООД, "ПАТРОН ЕС ЕР" ЕООД, "БЕНИМ ЕС ЕЙ" ЕООД, "ЦЕНТЪР ЗА АНАЛИЗИ ПРОГНОЗИ И СТРАТЕГИИ" ЕООД, "ДЖЕЙ ДЖЕЙ МАРИН" АД. При ревизията не е констатирано лицето да е получавало доходи от цитираните дружества. През периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. С. Г. е била назначена по трудово правоотношение в "Агродар" ООД. През ревизираните периоди лицето е получавало доходи по извънтрудови правоотношения от "Ф. Л. П. България" ООД, "Ц. Б." ООД. Подавани са декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които лицето е посочило данъчна основа по години: 2010 г. - 946,92 лв., 2011 г. - 0,00 лв. и 2013 г. - 9 180,00 лева. За 2009 г. и 2012 г. няма подадени декларации. Ревизираното лице живее на семейни начала с Х. Л. Л.. Установено е също, че по банковата сметка на лицето са постъпили от множество физически лица суми, за които не е доказано, да са обложени доходи на лицето от предходни периоди или да са получени заемни средства, дарения, други източници на доходи, неподлежащи на облагане по смисъла на ЗДДФЛ. След проверка и анализ на събраните обяснения и документи е формулиран извод, че след като лицето не е доказало естеството на тези парични преводи, е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Установените суми са включени при определяне на облагаемия доход за ревизираните години. След приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена данъчната основа. Към нея е прибавена основата за облагане от различните приходоизточници, които е декларирало лицето и е определена годишната данъчна основа за облагане и дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 1254,19 лв. и лихви 794,65 лв.; 2011 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 5875,03 лв. и лихви - 2477,81 лв.; 2012 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 12 720,78 лв. и лихви - 4060,64 лв.; за 2013 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 6916,32 лв. и лихви 1505,10 лв., както и вноски за ДОО за 2013 г.; Вноски за ЗО за 2010 г.; 2012 г. и 2013 г.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2013 г., ведно със съответните лихви. Според съда, РЛ не е опровергало констатациите в РА, а същите предвид нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая обостоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е безспорно установено. Г. не е представила документи относно произхода на постъпилите по банковите й сметки суми. Недоказано е останало твърдението й за наличие на начално салдо към 01.01.2009 г. в размер на 20 000,00 евро, предоставени от мъжа, с когото живее на семейни начала. Не са събрани доказателства досежно основанията за превод на сумата в размер на 50 000 лв. от банковата сметка на С. Д. С. в банковата й сметка в А. Б.. Съдът е преценил като неоснователна жалбата на лицето и в частта относно допълнително установените задължения за ЗО, ДОО, ДЗПО - УПФ. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Безспорно се установява, че през ревизираните периоди С. Г. е получавала по банковите си сметки суми от различни физически лица, за които липсват доказателства, доходите да са необлагаеми съобразно нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ. Получените средства обосновано са квалифицирани от приходните органи като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ - брутната сума на доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Правилно съдът не е възприел твърдението на касатора за наличие на начално салдо в размер на 20 000 евро, предоставени от Хр. Л., с когото РЛ живее на семейни начала. Следва да се отбележи, че по време на ревизионното производство е било изискано от Сн. Г. да посочи и да представи документи, доказващи наличните парични средства в началото и в края на всяка година от ревизирания период. Липсват твърдения и документи за налична сума в горепосочения размер, поради което правилно органите по приходите са констатирали, че началното салдо към 01.01.2009 г. е 0 лева. Годни доказателства в тази насока не са представени и от Хр. Л. във връзка с насрещната му проверка. Д. Л. потвърждава даването пари на Г., но не е конкретизирал процесните суми и датите на предоставянето им. Недоказан е довода, направен в жалбата, че основанието за превод на сумата в размер на 50 000 лв. от банковата сметка на С. Д. С. е заем в полза Хр. Л., с когото живее на семейни начала. Приходните органи са осъществили при ревизията необходимите процесуални действия, събирайки доказателства за получени и недекларирани от лицето доходи и въз основа на това е издаден обжалваният РА. С него законосъобразно е определен данък. В производствата по чл. 122 от ДОПК предвид нормата на чл. 124 от ДОПК в тежест на ревизираното лице е да опровергае констатациите на органа, което в случая не е сторено. Неоснователни са възраженията срещу допълнително определените осигурителни вноски. На лицето са установени само здравни осигуровки в качеството му на безработно лице и осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице за периода 07.10.2013 г. - 10.12.2013 г., съгласно подадена декларация за започване на дейност в "Б. Е. Е." ЕООД, на което Г. е собственик. Във връзка с констатирани при ревизията недеклариран доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ органът по приходите е посочил, че същият не е от извършвана трудова дейност, поради което лицето не дължи осигуровки. Основателно обаче е оплакването в жалбата, че за процесната 2012 г. РЛ е внесло в сметка си в "Юробанк" сумата от 43 000 лв., която е прехвърлена по сметка в "И. А. Б." и впоследствие е била изтеглена, но тази сума не е отразена в паричния поток за 2012 г. Това възражение е релевирано в жалбата срещу РД, в жалбата срещу РА, както и пред административния съд, но по него липсва произнасяне. Настоящият касационнен състав на ВАС констатира, че действително на стр. 15 от РД органите по приходите са установили, че от сметката на Сн. Г. в "Юробанк" е прехвърлена по банков път на 26.06.2012 г. сума от 51 200 лв. по нейна сметка в "И. А. Б.", като от същата сметка лицето е изтеглило на 27.06.2012 г. - 45 000 лв., на 03.07.2012 г. - 4 000 лв., на 18.07.2012 г. - 2 000 лв. и на 18.07.2012 г. - 100 лв., т. е. общо 51 100 лева. Цитираната сума трябва да бъде включена в приходната част на баланса на Г.. При това положение размерът на данъчната основа за 2012 г. е 76 595,39 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 7659,54 лв., удържан данък - 48,76 лв., т. е. ДДФЛ за внасяне за 2012 г. е в размер на 7610,78 лв. и лихви - 2429,46 лева. Ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен за сумата над 7610,78 лв. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. и лихви над 2429,46 лв., в останалата част ревизионният е законосъобразен. Разноски: Решението трябва да бъде отменено частично и относно присъденото в полза на дирекция "ОДОП" - П. юрисконсултско възнаграждение за сумата над 1410,32 лв., /вместо присъденото в размер на 1610,89 лева/. За настоящата инстанция в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1057,74 лв., определено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. На касатора разноски не дължат, защото не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,