Определение № 11445 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частната жалба на "Топ Хоспитал Сървисис" ЕАД, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор И. Б. Б., против определение № 1005/26.09.2024 г. постановено по преписка № КЗК-788/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата, с предмет: "Закупуване на медицинска апаратура, медицинско оборудване и специализиран диагностичен софтуер за създаване на центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение", в частите й по обособени позиции №№ 4, 7 и 8, уникален номер в ЦАИС ЕОП 00080-2024-0024, открита с решение № F552119/07.08.2024 г. на заместник министъра на здравеопазването, упълномощен съгласно заповед № РД-01-616/29.08.2024 г. на министъра на здравеопазването. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважено искането за налагане на мярката. Възложителят, редовно уведомен, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес от оспорване на определението на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С определение № 1005/26.09.2024 г. постановено по преписка № КЗК-788/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията е оставено без уважение искането, подадено от "Топ Хоспитал Сървисис" ЕАД, за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с горепосочения предмет в частта й по конкретно обозначените позиции. При произнасянето си Комисията е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Производството по преписка № КЗК-788/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на "Топ Хоспитал Сървисис" ЕАД - гр. София, срещу решение № F552119/07.08.2024 г. на заместник министъра на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Закупуване на медицинска апаратура, медицинско оборудване и специализиран диагностичен софтуер за създаване на центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение", в частите й по обособени позиции №№ 4, 7 и 8. От жалбоподателя, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразно проведената процедура предвид въведени от възложителя дискриминационни и ограничителни изисквания. В становище по жалбата и направеното с нея искане за спиране, възложителят претендира последното да бъде отхвърлено, като неоснователно, при отчитане на интересите на обществото, с оглед специфичния характер на предмета на откритата процедура, в т.ч. по обособени позиции №№ 4, 7 и 8. Изтъква, че в жалбата липсват подкрепени с доказателства доводи, че продължаването на процедурата ще наруши интересите на "Топ Хоспитал Сървисис" ЕАД или други лица с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка, докато несвоевременното възлагане на процедурата може да има неблагоприятни последици за възложителя и обществото, изразяващи се в препятстване на своевременното закупуване на медицинска апаратура, която е от значение за повишаване на качеството на предоставяните в страната медицински услуги. Обосновано КЗК приема, че след като дружеството-жалбоподател установява, че предметът му на дейност включва външнотърговска и вътрешнотърговска дейност на едро с медицински изделия, апаратура и техника и инструменти, то има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 2, т. 14 ДР ЗОП, поради което жалбата му срещу решението на възложителя, съответно - обективираното в нея акцесорно искане по чл. 203 ЗОП, са допустими за разглеждане. По същество, правилно е съобразено, че съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В случая, противно на наведените в частната жалба твърдения, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката, в частта му по позиции №№ 4, 7 и 8, и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. В тази връзка е отчетено, че предметът на обществената поръчка в посочената част е свързан с доставките на медицинска апаратура и оборудване за здравни заведения, а отттам - е от значение за осгуряване в максимална степен на здравето и живота на гражданите, ползващи болнична помощ в тези здравни заведения, поради което и спирането на процедурата може да рефлектира негативно върху обществения интерес. В резултат е прието, че продължаването й ще защити в по-голяма степен интересите на обществото от качествено здравеопазване, на които следва да се даде приоритет спрямо тези на жалбоподателя, позоваващ се единствено на закононарушения при откриване на процедурата, но не и на конкретни негативни последици, които биха могли да настъпят в правната му сфера. Още повече, че както правилно е отбелязано от КЗК, възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, а оттам и само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение, а според чл. 204, ал. 4 ЗОП, произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател. КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като при отчитане на спецификата на конкретната процедура и засегнатите при евентуалното й продължаване интереси, правилно е дала превес на защитата на интересите на възложителя и на обществения интерес. Не намират основание и оплакванията, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура - мотивите в тази връзка са насочени изцяло към въпроси, касаещи решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение за откриване на процедурата, което не е предмет на настоящото производство. Следователно, правилно е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане. Водим от горното съдът приема, че определението е правилно и жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Поради това, Върховният административен съд, четвърто отделение