Определение № 2512 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Министерство на правосъдието, [населено място], чрез пълномощник главен юрисконсулт Ю. Б., срещу определение № 19993/16.10.2025 г. по гр.д. № 2416/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допълнено в частта за разноските постановеното по същото дело решение № 4987/31.07.2025 г., като Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на ДСИ К. И. Р., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1400 лв. - разноски за въззивната инстанция. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение. Сочи, че по делото не е бил представен списък с разноски от ответника по обратния иск и въпреки това, решаващият състав й е присъдил такива, като е осъдил МП да заплати сумата от 1400 лв. Счита, че само при представен списък по чл. 80 ГПК страната може да иска изменение на решението, а такъв по делото липсвал. Твърди се противоречие на акта с постановките на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От ответника по жалбата ДСИ К. И. Р., чрез адв. К. Б., е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е приел, че ДСИ К. И. Р. /ответник по предявения от Министерство на правосъдието, като евентуален - обратен иск/, като участник в производството, е била представлявана от адвокат пред въззивната инстанция. Същата своевременно поискала присъждане на разноски и ангажирала доказателства за заплащане на адвокатския хонорар в посочения размер. Прието е, че с оглед изхода по делото, разноски в полза на ответника по евентуалния съединен иск се дължат. Определението е правилно. Доводите в частната жалба се свеждат до противоречието на акта с постановките на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което не се установява. В т. 8 от цитираното тълкувателно решение е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В случая с отговора на въззивната жалба подадена от Министерство на правосъдието против първоинстанционното решение, в частта му по предявения обратен иск, ДСИ К. И. Р. е направила изрично искане за присъждане на разноски. Приложени са и доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение