Определение № 50025 от 01.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 820/2020 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адв. А. Д., в качеството й на процесуален представител на Д. Б. Т., с искане за допълване на определение № 265/17.05.2022 г. по настоящото дело, с което не е допусната до касационно обжалване жалбата на „ХипоКредит“ ЕАД срещу решение № 2634/28.11.2019 г. по гр.д. № 681/2019 г. на Софийски апелативен съд, като се присъдят направени от страната разноски в касационното производство, в размер на 1000 лв. - заплатен адвокатски хонорар. От същата страна е постъпила, но чрез адв. М. Я., отделна молба за допълване на определение № 265/17.05.2022 г. по настоящото дело, в частта за разноските, като се присъди адвокатски хонорар съобразно представения от страната договор. Ответната страна – „ХипоКредит“ ЕАД – е депозирала отговор по молбата на адв. Д., с който оспорва допустимостта й, предвид депозиране извън законоустановения преклузивен срок. По същество счита същата за неоснователна, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК за сторените разноски, съгласно разрешенията на т. 2 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбите изхождат от легитимирани лица, но са подадени след преклузивния срок по чл. 248 ал. 3 ГПК и като недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане. Съображенията за това са следните: Производството по т.д.№ 820/2020 г. на І т.о. на ВКС е образувано по касационна жалба на „ХипоКредит„АД против решение № 2634/28.11.2019 г. по гр.д.№ 681/20019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 3957/18.06.2018 г. по гр.д.№ 20659/2014 г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявените от „ХипоКредит” АД против С. Б., Д. Т. и „Консултантско-лизингова къща София„ ЕООД искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответниците, при условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата от 90 000 евро – част от непогасена главница по договор за заем № НСТ – 2000 -096-[ЕИК]/11.05.2005 г., в общ размер от 139 532,74 евро. Настоящият състав с определение № 265 от 17.05.2022 г. не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. Молбата на адв. Д., неподписана с електронен подпис, но с подписан на 17.06.2022 г. с електронен подпис прикачен файл, съдържащ изявлението до съда, е изпратена, съответно постъпила под вх. № 5355,чрез електронната поща на публичния адрес на ВКС, на 20.06.2022 г. Определението по чл. 288 ГПК е постановено на 17.05.2022 г. и преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК е изтекъл на 17.06.2022 г., т.е. не е спазен. Молбата на адв. Я. е депозирана чрез Системата за сигурно електронно връчване на 15.07.2022 г. в 10:39 часа, като е заведена под вх. № 6088/15.07.2022 г. По горните съображения – като подадена сред 17.06.2022 г. - същата се явява просрочена и също не подлежи на разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение