Определение № 60159 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2177/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С решение № 1 6/26.01 .2021 г. по в. гр. д. № 637/20 20 г. Великотърновският окръжен съд, след като потвърдил решение № 37-26008/02.07.2020 г. по гр. д. № 247/2019 г. на Районния съд - Елена, с което е отхвърлен предявеният от Д. Й. Д. срещу Е. Й. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, е осъдил Д. Й. Д. да заплати на Е. Й. Н. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева. С определение № 385/20.04.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по молба на Д. Й. Д., въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските, като ги намалил от 1 200 на 600 лева. За да постанови този резултат, съдът посочил, че според списъка на разноските пред въззивната инстация въззиваемата Е. Й. Н. е претендирала разноски в размер на 1 200 лева като сбор от 600 плюс 600 лева, без да посочи критерия, по който ги заявява така. От приложения по делото договор за правна помощ се установява, че заплатените суми са за защита пред районния съд в размер на 600 лева, колкото са заплатени и за защитата пред окръжния съд, като заплащането на разноските за първата инстанция е извършено след постановяване на първоинстанционното решение. При тези данни и като приел, че не е претендирала разноски по водене на делото пред първата инстанция, въззивният съд е посочил, че на въззиваемата не е следвало да се присъждат такива. Добавил и това, че след като пред първата инстанция не са били сторени разноски по водене на делото, страната не би могла и да претендира такива. Възможност да стори това пред въззивната инстанция не е предвидена в закона. Без значение са мотивите, поради които разноските пред първата инстанция не са били заплатени при водене на делото пред тази инстанция. Това определение е обжалвано с частна жалба от въззиваемата Е. Й. Н.. В жалбата е поставен въпросът: може ли една инстанция да присъжда разноски, които страната, за която постановеният съдебен акт е благоприятен, е направила след разглеждане на делото в предходната съдебна инстанция и ако тези разноски към онзи момент не са били платени, претендирани и присъдени. Ответницата по частната жалба Д. Й. Д. не е подала отговор. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, насочена е срещу определение, с което въззивният съд за първи път е разгледал въпроса за съдебно-деловодните разноски, поради което жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и към преценката за редовността ѝ са неотносими изискванията за редовност на частните касационни жалби, включително не се изисква представянето на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. При разглеждане на частната жалба по същество Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: Е. Й. Н. е ответница по предявения от Д. Й. Д. иск за ревандикация на недвижим имот. В първоинстанционното производство ответницата е представлявана от адв. Н. Д. Т. от АК - Варна въз основа на писмено пълномощно от 11.12.2019 г., приложено на л. 54 по гр. д. № 247/2019 г. на РС - Елена. Упълномощаването е до приключване на делото във всички инстанции, както и в производства за възобновяване на делото. В отговора на исковата молба, изготвен от адв. Т., е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатска защита /л. 53 от делото/. До приключване на първоинстанционното производство страната не е представила доказателства за сторени разноски и такива не са присъдени с първоинстанционното решение. След получаване на препис от въззивната жалба, подадена от ищцата, между въззиваемата Е. Н. и адв. Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 327709 /№ 132/ от 17.08.2020 г. /л. 20 по в. гр. д. № 637/2020 г. на Великотърновския окръжен съд/. Предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по гр. д. № 247/2019 г. на РС - Елена и пред Окръжен съд - Велико Търново. Договореното възнаграждение е в размер на 600 + 600 лева, при начин и срок на плащане - след решението на първата и преди втората инстанция. Плащането на сумата 1 200 лева е извършено в брой. С оглед на тези данни настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че обжалваното определение е неправилно. Неправилно въззивният съд е приел, че ответницата по иска не е претендирала разноски по водене на делото пред първата инстанция - обратното се установява от отговора на исковата молба. Неправилно е и становището, че разноски за първата инстанция не се дължат, тъй като заплащането е извършено след постановяване на първоинстанционното решение. Страната и нейният процесуален представител могат да постигнат съгласие адвокатското възнаграждение за защита пред първоинстанционния съд да бъде заплатено не при разглеждането на делото от тази инстанция, а в по-късен момент, тъй като е възможно при предявяването на иска ищецът, респективно ответникът, да не разполагат със средства за заплащането му. Освен това е възможно възнаграждението да се уговори с оглед изхода на делото, стига да не се касае за гражданско дело с нематериален интерес - чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Подобна уговорка може да съществува и за възнаграждението за защита пред въззивния съд. Такава уговорка е допустима, тъй като не противоречи на закона. Съдът следва да присъди възнаграждението, след като установи, че то е платено. И тъй като в настоящия случай адвокатското възнаграждение за производството пред първата инстанция е заплатено и е претендирано своевременно, то обжалваното определение, с което присъждането му е отказано, следва да бъде отменено и в полза на ответницата по иска, въззиваема в производството пред окръжния съд, се присъдят разноските за водене на делото в първоинстанционния съд в размер на 600 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.