Определение № 1548 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 770/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от жалбоподателя А. А. Б., чрез адв. Г. Х. за допълване на решение № 98/15.02.2024 г. по гр. дело № 770/2023 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя с оглед изхода на делото се присъдят направените разноски за въззивното производство в размер на 3660 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Ответникът по молбата Гаранционен фонд гр.София, чрез юрисконсулт К. Я. е изразил становище за неоснователност на молбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от молителя съобразно фактическа и правна сложност на делото и намаляване на разноските на жалбоподателя-молител в частта за адвокатското възнаграждение за въззивното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата на жалбоподателя А. Б. е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните съображения: С решение № 98/15.02.2024 г. по гр.дело № 770/2023 г. на ВКС, IV г.о., след частична отмяна на решение № 1463/01.12.2022 г. по гр.дело № 2184/2022 г. на Апелативен съд София е осъден Гаранционен фонд гр.София да заплати на А. А. Б. още 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението Гаранционен фонд гр. София е осъден да заплати на А. Б. сумата 1790 лв. разноски по делото за производството пред ВКС. В полза на ищеца-жалбоподател не са присъждани разноски, направени пред въззивния съд. Във въззивното производство по гр.дело № 2184/2022 г. на Апелативен съд София ищецът-въззиваем А. Б. е представляван от адвокат Г. Х.. Последният от името на А. Б. е подал мотивиран писмен отговор по подадената въззивна жалба от Гаранционен фонд гр.София срещу първоинстанционното решение по гр.дело № 14176/2020 г. на Софийски градски съд. В отговора е направено искане за присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция. По въззивното дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г., сключен между А. Б. и адвокатско дружество”Д. и Х.”, представлявано от адвокат Г. Б. Х., от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие за въззивното производство е в размер на 3660 лв. с ДДС, която сума Б. следва да заплати по банкова сметка. От приложената на л.29 от въззивното дело вносна бележка се установява, че по банкова сметка на адвокатското дружество въззиваемия е внесъл сумата 3660 лв. за адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното по първоинстанционното дело пълномощно молителят А. Б. е упълномощил адвокатско дружество”Д. и Х.” да го представлява по делото до приключване с влязло в сила решение. Като взема предвид изложеното съдът приема, че в хода на въззивното производство А. Б. е направил разноски по делото в размер на сумата 3660 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за основателно възражението на ответника по молбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, което възнаграждение ищецът е заплатил на адвокат Г. Х.. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 ГПК. Съдът съобразява предмета на делото – касае се за предявен иск с правно основание чл.558,ал.5,вр.чл.557,ал.1,т.1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с цена на иска 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане, че адвокат пълномощника на ответника по въззивната жалба е изготвил писмен отговор по жалбата, че пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно заседание. Съдът съобразява и фактическата и правна сложност на делото, и приема, че в полза на молителя следва да се присъдят разноски за въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2400 лева с ДДС. В останалата част молбата за допълване на решението на ВКС в частта за разноските, направени от молителя за въззивното производство следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение